Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Природата сякаш се бе забавлявала, поставяйки един до друг два от основните си образци в такъв смел контраст, и в залисията бе забравила всякакви други дреболии. Погледът се обръщаше с удивление и наслада от просторния зелен килим към още по-просторното водно огледало, от неспирното, но кротко полюляване на езерните води към свещения покой и поетическото усамотение на гората.
Простодушна като повечето обитателки на глухата и затънтена провинция по онова време, естествена и пряма, каквато би могла да бъде една мила и добра девойка, Мейбъл Дънъм не беше лишена от чувство за поетичното и умееше да се наслаждава на красотата на нашата земя. Макар че едва ли можеше да се нарече образована — защото повечето девойки получаваха в онези далечни дни само най-повърхностни познания, тя беше далеч по-умна и просветена от другите млади жени с нейното обществено положение и в това отношение правеше чест на своите учители. Вдовицата на един офицер, който беше служил в същия полк заедно с Томас Дънъм, бе взела под свои грижи момичето след смъртта на майка му и благодарение на настойничеството на тази жена Мейбъл бе придобила някои навици и схващания, които иначе завинаги щяха да й останат чужди. В семейството на своята настойница тя беше заемала не мястото на прислужница, а на скромна компаньонка и резултатите от това явно проличаваха в умението й да се облича, в говора и дори в чувствата и възприятията й, макар да не бе успяла да достигне висотата на поведение, характерно за една истинска дама. Тя беше заличила недодяланите обноски и привички на първоначалното си възпитание наистина, но не бе придобила изцяло онзи светски блясък, който би й помогнал да заеме положение по-високо от това, определено й от произхода и имотното й състояние. Всички други отличителни и своеобразни черти в нейния характер й бяха дадени от природата.
След тези обяснения читателят вече няма да се учуди, когато разбере, че Мейбъл съзерцаваше открилата се пред нея картина с върховна наслада, а не с някакво обикновено чувство на изненада. Тя възприемаше красотата на пейзажа така, както би го възприел и всеки друг, но заедно с това чувствуваше и неговото величие — поетичната усамотеност, тържественото спокойствие и красноречивото безмълвие — всичко онова, с което ни очарова девствената природа, още незасегната от труда и усилията на човека.
— Колко е красиво! — възкликна неволно Мейбъл, застанала на усамотения бастион с лице към езерото, вдъхвайки с наслаждение свежия въздух, който действаше живително на душата и тялото й. — Колко красиво и все пак колко необичайно!
Леко докосване по рамото я накара да прекъсне думите си и потокът от мисли. Мейбъл се обърна, очаквайки да види баща си, но видя Следотърсача, застанал до нея. Той стоеше спокойно, облегнат на дългата си пушка, смееше се беззвучно и с протегната ръка сочеше панорамата от земя и вода.
— Ето, вижте нашите владения — каза той. — На Джаспър и моето. Езерото принадлежи на него, а гората на мене. Момчето понякога се хвали с необятността на своето владение, но аз му отвръщам, че дърветата заемат не по-малко място на земята от неговата любима вода. А вие, Мейбъл, напълно подхождате и на двете. Доколкото виждам, страхът от мингосите и нощният ни поход ни най-малко не са се отразили върху хубавото ви личице.
— Това е нова черта в характера на Следотърсача — да прави комплименти на едно глупаво момиче.
— Не е глупаво, Мейбъл, никак не е глупаво. Дъщерята на сержанта би посрамила достойния си баща, ако каже или извърши нещо, което би могло да се нарече глупаво.
— В такъв случай тя трябва да се пази да не се поддаде на коварните и ласкателни слова. Но нека ви кажа, Следотърсачо, колко се радвам да ви видя отново сред нас. Джаспър не се разтревожи особено, но аз се уплаших да не би да се е случило някакво нещастие с вас или с вашия приятел на този ужасен праг.
— Момчето познава достатъчно добре и двама ни, за да допусне, че можем да се удавим, пък и на мен едва ли ми е писано да умра от подобна смърт. Разбира се, трудно е да се плува с такава дълга пушка в ръка, а ние с моята сърнебойка сме минали през толкова много премеждия — и на лов, и в схватките с индианци и французи, че не можем лесно да се разделим. Не, чисто и просто минахме реката на брод, там водата, общо взето, е доста плитка, като изключим някои отделни вирове и ями, и се добрахме до брега, без да измокрим оръжието си. Трябваше само да изчакаме малко, защото ирокезите ни дебнеха. Знаех, че щом сержантът и другите излязат да ви посрещнат, тези негодяи незабавно ще офейкат, защото се страхуват да не би войниците от гарнизона да тръгнат по следите им. Един час чакахме търпеливо на камъните, докато премине опасността. Търпението е най-голямото достойнство на оня, който живее в гората.