Следотърсача

— Даже и религията — продължаваше Кап — не е вече закотвена на същото място, на което беше в младежките ми години. Вечно отпущат и стягат въжетата й на брега, както правят с всичко останало, и нищо чудно, че те понякога се оплитат. Очевидно всичко се изменя освен компаса, макар че и той понякога има отклонения.

— Аз пък мислех — обади се Следотърсача, — че християнството и компасът са неизменни.

— Да, на кораба те наистина не се изменят, като изключим, разбира се, някои дребни отклонения. Религията на моряците не се е променила. И днес тя е същата, както в деня, когато за първи път бръкнах с ръка в бурето със смола. Който постоянно вижда пред очите си силата на Бога, не смее да му се противи. И пак повтарям, според мен религията на кораба днес е същата, каквато беше по времето, когато бях юнга. Но на брега не е същото. Повярвайте ми, Следотърсачо, дяволски трудна работа е да намериш човек — искам да кажа човек от сушата, — който гледа днес на нещата точно тъй, както е гледал преди четиридесет години.

— И все пак Бог не се е променил, неговите творения не са се променили, неговото свято слово не се е променило и тези, които трябва да славят и почитат името му, също не бива да се променят.

— Но на брега всичко се променя. Това е лошото на земята. Там всичко е в непрекъснато движение, макар че видимо си стои на мястото. Ако посадиш едно дърво и тръгнеш на тригодишно плаване, като се върнеш, не можеш да го познаеш, така се е изменило. Градовете растат, появяват се нови улици, строят се пристанища, цялото лице на земята се променя. А корабът се връща от пътуването си до Индия съвсем същият, какъвто е тръгнал, само малко се е поолющила боята му и се е поизносил от дългото пътуване и от неизбежните морски произшествия.

— За съжаление вие сте напълно прав, мастър Кап. Целият този напредък, всички тези преобразувания и подобрения само осакатяват и обезобразяват лицето на земята! Прекрасните творения на Бога всеки ден се унищожават и рушат, човешката ръка се е надигнала непочтително срещу волята Божия. Чувал съм, че на юг и на запад от Големите езера вече са се появили страшни знамения за това, към което ние неизбежно вървим, макар че аз самият никога не съм ходил по тия места.

— За какво по-точно говориш, Следотърсачо? — попита тихо Джаспър.

— Говоря за ония места, които вече са белязани от Божия гняв за назидание и поучение на безумците и разсипниците от нашите краища. Тези места се наричат прерии. Слушал съм от делауерите, най-честните хора на света, че десницата Божия така тежко се е стоварила там, че нито едно дърво не е останало. Това страшно Божие наказание, постигнало невинната земя, идва да покаже на хората до какви ужасни последствия може да доведе безразсъдното желание да унищожаваш.