там няма слънце, ни луна.
земя на сенки и мечти.
където всичко кротко спи.
Джеймс Хог
Почивката след тежка умора е особено приятна и поражда у човека чувство на спокойствие и сигурност. Това изпитваше и Мейбъл на другата сутрин, когато стана от простия сламеник — легло, напълно подходящо за дъщерята на един сержант в отдалечен пограничен пост. Войниците от гарнизона отдавна се бяха строили на парадния плац за сутрешен преглед, призовани от барабанните удари. Сержант Дънъм, върху чиито плещи лежеше задачата да следи за изпълнението на всички тези всекидневни занятия, беше вече привършил работата си и се канеше да закусва, когато дъщеря му излезе от стаята, за да подиша чист въздух, все още невярваща и в същото време радостна от спокойствието и сигурността на новото си положение.
По време на описваните от нас събития Осуиго беше един от най-отдалечените фортове на английските владения на континента, а укреплението, построено сравнително отскоро, първоначално бе заето от един батальон на шотландски полк, в който след пристигането му в страната постъпиха и много американци. По силата на това обстоятелство бащата на Мейбъл бе заел скромния, но отговорен пост на старши сержант. В гарнизона служеха и няколко млади офицери, родени в колониите. Самият форт, както и повечето укрепления от този род, беше пригоден да отстоява по-скоро нападения на индианци, отколкото една истинска военна обсада — превозването на тежка артилерия до тези отдалечени места беше съпроводено с толкова трудности, че вероятността за истинска обсада беше почти изключена и инженерите не са имали предвид подобни опасности, когато са замисляли укреплението. Бастионите бяха дървени, имаше ров, висока ограда от колове, обширен плац за обучение и дървени казарми, които служеха едновременно за жилища и за укрепления. На плаца имаше няколко леки оръдия, готови да бъдат преместени навсякъде, където потрябват. А от ъгловите кули заканително се показваха дулата на две чугунени оръдия, предназначени отдалеч да сплашват онзи, който би дръзнал да се приближи.
Когато Мейбъл напусна удобната, но сравнително отдалечена барака, в която баща й бе получил разрешение да я настани, за да подиша свежия утринен въздух, тя се намери в подножието на един бастион, който сякаш я канеше да се изкачи с обещание, че ще й даде възможност да хвърли поглед към всичко онова, което предишната вечер бе останало скрито в нощната тъмнина. Пъргавата и жизнерадостна девойка изтича по тревистия склон и се озова върху наблюдателната площадка, откъдето пред погледа й като на длан се откри съвършено нова за нея гледка.
На юг се простираше гъстата гора, през която тя бе пътешествала в продължение на толкова мъчителни дни и бе преживяла цял низ трудни и опасни моменти. Обширна просека опасваше оградата от колове и отделяше форта от гората. Дърветата, доскоро расли на това място, бяха послужили за постройката на крепостните съоръжения. Този гласис34, защото всъщност това беше стратегическото предназначение на просеката, обхващаше една площ от около сто акра и зад неговите предели изчезваше всяка следа от цивилизация. Отвъд се простираше гората — тази гъста, безкрайна гора, която Мейбъл можеше да възкреси в паметта си — скритите й гладки като огледало езера, тъмните й буйни потоци, цялата пищност и разнообразие на една девствена природа.
Като се обърна на другата страна, Мейбъл усети по страните си свежия и приятен полъх на ветреца, който беше оставила на далечния морски бряг. Сега пред погледа й се представи нова гледка. Макар да беше подготвена за нея, девойката неволно трепна и от устата й се изтръгна възторжено възклицание, а очите й жадно поглъщаха разкрилата се красота. На север, на изток и на запад — почти във всички посоки — се разстилаше гладка водна шир. Водата тук имаше не зеленикавия оттенък на стъкло, тъй характерен за всички води в Америка, нито тъмносиния цвят на океана, а лека отсянка на кехлибар, без това да я прави по-малко прозрачна. Никъде не се виждаше земя освен близкия бряг, който се простираше наляво и надясно в една непрекъсната гориста ивица с широки заливи и ниски носове. На места брегът беше скалист и когато мудните води заливаха пещерите, образувани от високите отвесни скали, оттам се разнасяше глух шум, наподобяващ далечен оръдеен изстрел. Нито едно платно не се белееше по повърхността на езерото, нито една едра риба не лудуваше в глъбините му, дори и след най-продължителен и щателен оглед на този необятен простор не можеше да се открие и следа от човешки труд и облагородяване. Безкрайното горско пространство граничеше с необятната водна шир.
вернуться
34
Гласис — преден склон на земно укрепление. — Б. пр.
