Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Изобщо не съм докосвал Госпожа Норис! — високо каза Хари, колкото и да му беше неудобно, че всички го гледат, включително многото локхартовци по стените. — Дори не знам какво е безмощен.
— Глупости! — озъби се Филч. — Той видя писмото ми от „Маг-експрес“!
— Ако ми позволите да кажа, господин директор — обади се Снейп от сянката и опасенията на Хари се засилиха. Знаеше, че каквото и да каже Снейп, няма да е в негова полза. — Потър и неговите приятели може този път просто да са се оказали на неподходящо място в лош момент — започна професорът, а устните му се извиха в лека иронична усмивка, сякаш сам се съмняваше в думите си. — Но тук има няколко подозрителни обстоятелства. Защо изобщо са се намирали в горния коридор? Защо не са били на празненството за Деня на Вси светии?
Хари, Рон и Хърмаяни се впуснаха да обясняват за честването на Деня на смъртта: „…и там имаше стотици призраци — те ще потвърдят, че бяхме там…“
— А защо след това не се върнахте в залата? — попита Снейп, а в черните му очи засвяткаха пламъчетата на свещите. — Защо сте се качили в този коридор?
Рон и Хърмаяни погледнаха към Хари.
— Защото… защото… — започна Хари и сърцето му биеше с всичка сила. Нещо му подсказваше, че ще прозвучи твърде измислено, ако разкаже, че е преследвал някакъв безплътен глас, чут при това само от него. — Защото бяхме уморени и искахме да си лягаме — каза той.
— Без да сте вечеряли? — продължи Снейп и по изпитото му лице трептеше победоносна усмивка. — Не знаех, че призраците поднасят на гостите си храна, подходяща за живите.
— Ние не бяхме гладни — обяви Рон на висок глас, а стомахът му шумно изкъркори.
Подлата усмивка на Снейп се разля по цялото му лице.
— Смятам, господин директор, че Потър не казва пълната истина — изсъска той. — Предлагам да го лишим от някои привилегии, докато не е готов да ни разкаже всичко. Моето лично мнение е, че трябва да го извадим от отбора по куидич на „Грифиндор“, докато реши да бъде откровен.
— Честно казано, Сивиръс — остро се намеси професор Макгонъгол, — не виждам причина да забраним на момчето да играе куидич. Тази котка не е ударена по главата с дръжката на метла. Изобщо нямаме доказателства, че Потър е извършил нещо лошо.
Дъмбълдор гледаше Хари изпитателно. Трепкащият поглед на светлосините му очи караше момчето да се чувства като че го преглеждат на рентген.
— Невинен е до доказване на противното, Сивиръс — твърдо рече той.
Снейп изглеждаше бесен. Също и Филч.
— Моята котка е вкаменена! — крещеше той и очите му щяха да изхвръкнат. — Искам да разбера, че някой е наказан за това!
— Ще можем да й помогнем, Аргус — търпеливо обясни Дъмбълдор. — Мадам Спраут успя да отгледа доста екземпляри мандрагора. Щом пораснат достатъчно, аз ще поръчам отвара, която ще съживи Госпожа Норис.
— Лично аз ще я направя — намеси се Локхарт. — И насън мога да кажа как се смесва лек от мандрагора за съживяване…
— Извинете — ледено каза Снейп, — но ми се струва, че аз съм преподавателят по отвари в това училище.
Настана неловко мълчание.
— Вие можете да си отивате — обърна се Дъмбълдор към Хари, Рон и Хърмаяни.
Те си тръгнаха колкото може по-бързо, но без да тичат. Като се изкачиха един етаж над кабинета на Локхарт, влязоха в първата празна класна стая и тихичко затвориха вратата зад себе си. Хари се взря в помръкналите лица на своите приятели.
— Мислите ли, че трябваше да им кажа за гласа, който чух?
— Не — каза Рон без колебание. — Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е добър знак дори и в магьосническия свят.
Нещо в тона на Рон накара Хари да го попита:
— Но ти ми вярваш, нали?
— Разбира се! — веднага отвърна Рон. — Ама… не можеш да отречеш, че е малко странно…
— Знам, че е странно — съгласи се Хари. — Цялата история е странна. Ами за какво е тоя надпис на стената? „Стаята е отворена“… Това пък какво ли трябва да значи?
— Чакай, нещо се сещам — бавно рече Рон. — Мисля, че някой ми беше разказал историята за някаква тайна стая в „Хогуортс“… Май беше Бил…
— А какво ли е безмощен? — попита Хари.
За негова изненада Рон се изсмя подигравателно, но веднага се овладя.
— Всъщност не е смешно… ама понеже се отнася до Филч… — започна той. — Безмощен е такъв, който е роден в магьосническо семейство, но няма никакви магически сили. Тоест обратното на вълшебник, роден в семейство на мъгъли, само че безмощните са рядкост. Щом Филч се опитва да се учи на магии от кореспондентски курс, сигурно е безмощен. Това обяснява много неща. Например защо толкова много мрази учениците. — Рон се усмихна доволно. — Той просто е озлобен.