Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Сър Николас де Мимси-Порпингтън
(починал на 31 октомври 1492 година)
Хари гледаше изумен как един величествен призрак се доближи до масата, клекна ниско и премина през нея, а устата му бе отворена така широко, че прекоси една от вонящите сьомги.
— Можете ли да усетите вкуса й, като само минавате през нея? — попита го Хари.
— Горе-долу… — тъжно каза призракът и се отдалечи.
— Предполагам, че са го оставили да се вкисне, за да стане по-пикантно — каза Хърмаяни авторитетно и като стисна нос, се наведе да огледа отблизо хагиса.
— Хайде да се махаме, че ми става лошо — каза Рон.
Едва се бяха обърнали, когато изпод една маса изфуча дребно същество и спря във въздуха пред тях.
— Здрасти, Пийвс! — сдържано поздрави Хари.
Полтъргайстът Пийвс беше пълна противоположност на бледите и прозрачни призраци наоколо. Носеше яркооранжева карнавална шапка и папийонка на ластик и се усмихваше лукаво.
— Почерпете се! — щедро им предложи той купичка мухлясали фъстъци.
— Не, благодаря! — каза Хърмаяни.
— Чух ви да разговаряте за клетата Миртъл — каза Пийвс, а очите му танцуваха на всички страни. — Много сте груби към нея. — Той си пое дълбоко въздух и викна: — ОЙ! МИРТЪЛ!
— Не, недей, Пийвс! Не й казвай какво съм говорила, защото ще се разстрои — трескаво зашепна Хърмаяни. — Аз… не го мислех… нямам нищо против нея… А, здравей, Миртъл!
Духът на едно тантуресто момиче се бе приближил до тях. Хари не бе виждал по-тъжно лице от нейното, макар да бе полуприкрито от дълга права коса и седефени очила.
— Какво има? — каза тя намусено.
— Как си, Миртъл? — попита Хърмаяни с престорено весел глас. — Радвам се да те видя извън тоалетната.
Миртъл изсумтя.
— Госпожица Грейнджър тъкмо говореше за теб — лукаво прошепна Пийвс в ухото на Миртъл.
— Просто казах… казах… колко добре изглеждаш тази вечер — измънка Хърмаяни, вперила свиреп поглед в Пийвс.
Миртъл я погледна с подозрение.
— Знам, че ми се подигравате — каза тя и малките й прозрачни очи се наляха със сълзи.
— Не… честно… Нали точно сега казах колко добре изглежда Миртъл? — настоя Хърмаяни и ръгна силно Хари и Рон в ребрата.
— Ами да…
— Разбира се…
— Я не ме лъжете! — простена Миртъл и сълзите рукнаха по лицето й, а Пийвс се тресеше от смях зад гърба й. — Да не мислите, че не знам как ме наричат? Дебелата Миртъл! Грозната Миртъл! Стенещата, нещастната, тъжната Миртъл…
— Пропусна „пъпчивата“ — просъска Пийвс в ухото й.
Стенещата Миртъл избухна в сърцераздирателни ридания и избяга от подземието. Пийвс се втурна след нея, като я замеряше с мухлясали фъстъци и крещеше „Пъпчива! Пъпчива?“.
— Олелеее! — пожали я Хърмаяни.
През тълпата към тях се приближи Почтибезглавия Ник.
— Забавлявате ли се?
— О, да — излъгаха те.
— Доста хора, а? — гордо отбеляза той. — Ридаещата вдовица например е пристигнала чак от Кент… Май дойде време за моята реч. Я да ида да предупредя оркестъра…
Но точно в този момент оркестърът престана да свири. Заедно с него млъкнаха всички в подземието и се огледаха изненадано, чувайки звук от ловджийски рог.
— О, ето ги! — горчиво отбеляза Почтибезглавия Ник.
През каменните стени се втурнаха дузина призрачни коне с по един ездач без глава. Множеството заръкопляска неистово. Хари също изръкопляска, но спря веднага щом видя изражението на Ник.
Конете стигнаха в галоп до средата на дансинга и спряха, като се вдигаха на задни крака или се кланяха напред. Водачът, едър призрак, чиято брадясала глава беше под мишницата му и надуваше рог, скочи от седлото, вдигна своята глава високо във въздуха, та да вижда над тълпата, и се запъти към Почтибезглавия Ник, като постави главата си на мястото й върху шията.
— Ник! — прогърмя гласът му. — Как си? Още ли виси главата ти?
И като забоботи от смях, потупа силно Почтибезглавия Ник по гърба.
— Добре дошъл, Патрик! — сковано го поздрави Ник.
— Я, живи! — възкликна сър Патрик, когато забеляза Хари, Рон и Хърмаяни, и подскочи от изненада, високо и престорено, та главата му пак падна от раменете и тълпата вече се заливаше от кикот.
— Много забавно! — мрачно рече Почтибезглавия Ник.