Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Виждали ли сте някога паяци да се държат така? — учуди се Хърмаяни.
— Аз не — отвърна Хари. — А ти, Рон?
И той погледна през рамо. Рон беше изостанал много назад и сякаш се бореше с желанието си да избяга.
— Какво има? — попита Хари.
— Ами аз… не мога… да понасям… паяци — напрегнато отвърна Рон.
— Не знаех това — каза Хърмаяни, гледайки Рон с изненада. — Толкова пъти сме използвали паяци за отварите…
— Не ми действат, когато са мъртви — каза Рон, който внимателно оглеждаше навсякъде, но не и към прозореца. — Просто не понасям начина, по който се движат…
Хърмаяни се разсмя.
— Няма нищо смешно — каза Рон яростно. — Ако искаш да знаеш, като бях на три години, Фред превърна моето… моето мече в голям гаден паяк, защото бях счупил неговата метла за игра. И на теб не би ти харесало, както си държиш мечето, изведнъж то да се сдобие с твърде много крака и…
Той млъкна и видимо потрепери. Хърмаяни все още се мъчеше да сдържа смеха си. Хари усети, че е по-добре да сменят темата, и попита:
— Спомняте ли си онази вода на пода? Откъде ли се беше появила? Някой я е избърсал.
— Тук някъде беше — каза Рон, дошъл на себе си дотолкова, че направи няколко крачки покрай стола на Филч и посочи: — Ето пред тази врата.
Той посегна към пиринчената топка, но бързо дръпна ръката си, сякаш бе изгорена.
— Какво има? — попита Хари.
— Не мога да вляза вътре — намуси се Рон, — това е момичешка тоалетна.
— О, Рон, тук няма никой! — каза Хърмаяни, като се приближи до него. — Това е тоалетната, която обитава Стенещата Миртъл. Елате да погледнем.
И без да обръща внимание на големия надпис „Не работи“, тя отвори вратата. Това бе най-отблъскващата и най-потискащата тоалетна, в която Хари бе стъпвал досега. Под голямо огледало с пукнатини и петна имаше един ред нащърбени каменни мивки. Подът беше влажен и отразяваше мъждивата светлина от няколко свещи, догарящи в своите гнезда. Дървените врати на кабинките бяха олющени и издраскани, а първата от тях висеше на една от пантите си.
Хърмаяни сложи пръст пред устните си и се запъти към последната кабинка. Като стигна пред нея, извика:
— Здравей, Миртъл, как си?
Хари и Рон надникнаха вътре. Стенещата Миртъл се носеше над казанчето и чоплеше една пъпка на брадичката си.
— Тази тоалетна е за момичета — каза тя, като погледна подозрително Рон и Хари. — Тия двамата не са момичета.
— Не са — съгласи се Хърмаяни. — Просто исках да им покажа колко… ъъъ… е приятно при теб.
И тя махна неопределено към мръсното старо огледало и влажния под.
— Питай я дали е видяла нещо — опита се да каже Хари само с мърдане на устните.
— Какво й шепнеш? — попита Миртъл, вперила поглед в него.
— Нищо — бързо отвърна Хари. — Искахме да попитаме…
— Ще ми се хората да престанат да говорят зад гърба ми — изхленчи Миртъл с глас, задавен от сълзи. — Аз все пак имам чувства, разберете, макар да съм мъртва…
— Миртъл, никой не иска да те обижда — каза Хърмаяни. — Хари просто…
— Никой не искал да ме обижда! Я виж ти! — застена Миртъл. — Моят живот тук винаги е бил толкова жалък, а сега се опитват да съсипят и смъртта ми!
— Искахме да те попитаме дали си виждала нещо странно напоследък — бързо изрече Хърмаяни, — защото една котка е била нападната точно пред входната ти врата в Деня на Вси светии.
— Видя ли някого наблизо през оная нощ? — попита Хари.
— Не съм обърнала внимание — драматично отвърна Миртъл. — Пийвс ме разстрои толкова, че се върнах тук и се опитах да се самоубия. Тогава, разбира се, се сетих, че съм… че съм…
— Вече мъртва — услужливо й подсказа Рон.
Миртъл изхлипа трагично и се вдигна във въздуха. После се завъртя, гмурна се с главата надолу в тоалетната, като ги изпръска целите с вода, и изчезна от погледите им. Ако се съдеше по долитащите хлипания, тя се беше настанила някъде в чупката на тръбите.
Хари и Рон зяпнаха от изненада, но Хърмаяни отегчено вдигна рамене и каза:
— Право да ви кажа, за Миртъл това е вид веселба… Хайде да си вървим.
Хари едва бе успял да затвори вратата след гърлените ридания на Миртъл, когато един силен глас накара и тримата да подскочат.
— РОН!
Пърси Уизли стоеше като закован на последното стъпало, с бляскаща значка на префект и с изражение, което показваше пълен шок.
— Това е момичешка тоалетна! — почти изкрещя той. — Какво търсите…
— Просто оглеждахме — вдигна рамене Рон. — За знаци… нали разбираш.
Пърси се наду и така досущ заприлича на госпожа Уизли, помисли си неволно Хари.
— Веднага… да се махате… оттам… — започна да ги пъди Пърси, приближавайки се към тях и размахвайки ръце. — Не ви ли е грижа какво ще си помислят другите? Промъквате се на това място, докато всички са на вечеря…