Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
Може пък е да бе паркирал отзад, колата да не се виждаше. Грабна куфарчето и хукна от колата към офиса. Беше празен.
Изпита огромно разочарование. Дори не бе осъзнала до този момент колко много й се искаше да го види. В следващия момент дочу едва доловимия звук на радио.
Някой, реши тя, бе в работилницата в задната част на сградата. Сигурно се занимаваха с разни ремонтни работи след като морето бе прекалено бурно за разходки.
Няма да проверява кой бе там, каза си твърдо Меган. Беше дошла по работа, затова извади ведомостта и я постави върху отрупаното бюро. Въпреки това се налагаше да прегледа, независимо с кого от двамата, второто тримесечие и предвижданията за останалата част от годината. Ала това спокойно можеше да почака.
Огледа невероятния хаос, нещо напълно непонятно за нея. Как бе възможно човек да работи, да се съсредоточи в този ужас?
Изкушаваше се да подреди, затова обърна гръб на безпорядъка и се приближи до шкафовете с папките. Щеше да вземе каквото й бе необходимо, а останалото нямаше да пипа. След това можеше да се отбие в задната част.
Когато чу, че вратата се отваря, се обърна, усмивката й изпълнена с очакване. Стана сериозна, щом видя непознатия на вратата.
— Мога ли да ви помогна?
Мъжът влезе и затвори. Когато й се усмихна, нещо се преобърна в нея.
— Здравей, Меган.
За момент времето замря и се върна назад. Бавно минаваха пет години, шест, след това цяло десетилетие, докато стигна времето, когато бе млада и небрежна, готова да повярва в любовта от пръв поглед.
— Бакстър — прошепна тя. Колко странно, че дори не го позна. Почти не се бе променил за тези десет години. Беше си все така красив, изтънчен и впечатляваш като първия път, когато го видя. Съвършеният костюм от „Савил Роу“ много отиваше на принца от приказките, готов да изрича лъжа след лъжа.
Бакстър и се усмихна. Дни наред се бе опитвал да я завари сама. Отчаянието го бе накарало да пристъпи към действие. Тъй като много се тревожеше за имиджа си, провери внимателно дали има някой в офиса, преди да влезе. Веднага забеляза, че Меган бе сама в малката стаичка. Имаше неща, които възнамеряваше да уточнят веднъж и завинаги. Щеше да действа спокойно, каза си той, докато тя го наблюдаваше. Разумно. На четири очи.
— Красива, както винаги, нали? — Достави му удоволствие, когато забеляза шока в очите й. Предимството беше негово, точно както обичаше. Все пак планираше тази среща вече седмици наред. — Годините са те направили още по-красива, Меган. Вече я няма младежката закръгленост и си много елегантна. Поздравявам те. — Пристъпи към нея, но тя не помръдна, не можеше нито да мисли, нито да се движи. Не стори нищо, дори когато Бакстър спусна пръст по бузата й и подпря брадичката й, както правеше преди, нещо, което си бе наложила да забрави. — Винаги си била красавица, Меган, с тези големи невинни очи, на които никой мъж не може да устои.
Тя потръпна. Той се усмихна.
— Какво търсиш тук? — Кевин, бе единственото, за което мислеше в този момент. Добре че Кевин не бе с нея сега.
— Странно, смятах и аз да ти задам съшия въпрос. Ти какво търсиш тук, Меган?
— Живея тук. — Не й стана приятно, че отговори колебливо, сякаш усетила пулсирането на заздравяваща рана. — Работя тук.
— Оклахома ти омръзна, така ли? Искала си да промениш обстановката. — Приближи се още повече, докато тя не отстъпи и не притисна гръб в шкафа с папките. Знаеше, че при нея един подкуп нямаше да подейства. Не и след като разполагаше с парите на семейство О’Райли. Заплахата бе следващият логичен избор. — Не ме прави на глупак, Меган. Защото това ще се окаже една ужасна и много скъпа грешка.
Когато притисна гръб в шкафа, разбра, че се бе свила и шокът отлетя, а гърбът й се стегна. Вече не бе дете, каза си тя, а зряла жена. Жена със задължения и отговорности.
— Не ти влиза в работата защо съм се преместила тук.
— Напротив. — Гласът му бе копринено мек, тих, разумен. — Предпочитам да си стоиш в Оклахома, Меган. Да си работиш на онази хубава приятна работа, заобиколена от любящото семейство. Много повече ми харесва.
Очите му бяха толкова студени, каза си тя в почуда. Странно, че никога не бе го забелязала, или поне не помнеше.
— Присъствието ти не означава нищо за мен, Бакстър.
— Да не би да си въобразяваш, че няма да разбера, че си зарязала отрочето си с бившата ми жена и семейството й? — продължи той със същия разумен глас. — Че не съм те наблюдавал през всичките тези години?
Меган се насили да диша дълбоко, ала когато понечила се дръпне, Бакстър й препречи пътя. Не се страхуваше, все още не, но избухливият характер, който си бе поставила за цел да заличи през годините, започваше да се надига застрашително.