Изгнание

Известно време кралят размишлява над тези думи, но с всеки изминал ден, в който се събуждаше и виждаше, че Блингденстоун е непокътнат, заплахата от война с Мензоберанзан започваше да му изглежда все по-далечна. Шниктик се успокояваше с тези мисли, но въпреки това, не можеше да пренебрегне страшните сцени, които войниците му откриваха в източните тунели. Някакво същество, вероятно мрачен елф, се навърташе там, прекалено близо до Блингденстоун, и кралят не можеше да е спокоен.

— Да предположим, че този път Мензоберанзан не планира война срещу нас — заговори Шниктик, — тогава какво правят мрачните елфи толкова близо до града ни!? Защо са навлезли чак в източните тунели — толкова далече от родния си дом?

— Разширяват обсега на патрулите си? — предположи един от съветниците.

— Дезертьори убийци? — попита друг, но нито едно от предположенията не изглеждаше вероятно. Тогава с развълнуван глас се обади трети съветник:

— Търсят нещо — догадката му бе съвсем простичка и очевидна, но успя да изненада всички.

Кралят на свиърфнеблите тежко отпусна глава в дланите си. Току-що бе чул вероятното обяснение на проблема и се чувстваше глупаво, че не се е досетил по-рано.

— Но какво? — попита друг съветник, очевидно изпълнен със същите чувства. — Мрачните елфи рядко копаят камъка. А и миньорството никак не им се удава, пък и не е нужно да се отдалечават толкова от Мензоберанзан, за да открият скъпоценни метали. Какво ли търсят елфите толкова близо до Блингденстоун?

— Нещо, което са изгубили — отвърна кралят. Изведнъж си бе спомнил за мрачния елф, дошъл, за да живее сред народа му. Всичко изглеждаше прекалено логично, за да бъде съвпадение. — Или по-скоро някого — добави Шниктик и гномовете веднага разбраха намека му.