Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
— При това положение можем само да се съгласим, че нещо много опасно е навлязло в източните ни земи — добави един от съветниците.
— Точно така — потвърди кралят на свиърфнеблите. — И трябва да научим какво. От днес нататък прекратявам миньорските експедиции в източните тунели — Шниктик отново размаха ръка, за да успокои предизвиканите от думите му въздишки и коментари. — Знам, че е докладвано за няколко богати находища на руда в този участък. При първа възможност ще се опитаме да ги усвоим, но в този момент земите на изток, североизток и югоизток се обявяват за територии, чийто достъп е разрешен само за бойните отряди. Числеността на патрулните групи ще бъде удвоена, както и броят на отделните им членове. Обсегът на действие също ще бъде разширен, за да обхване всички територии, намиращи се на три часа път от Блингденстоун. Трябва бързо да узнаем кой е извършителят на тези убийства.
— А шпионите ни в Мензоберанзан? — попита един от съветниците. — Трябва ли да се свържем с тях?
Шниктик протегна длани напред.
— Не се тревожете. Ще си отваряме очите на четири, но няма да позволим на врага да узнае, че подозираме намеренията му — кралят на свиърфнеблите не искаше да изказва опасенията си, че на шпионите в Мензоберанзан не може напълно да се разчита. Информаторите на драго сърце приемаха скъпоценни камъни от гномовете в замяна на оскъдна информация, но ако влиятелните мрачни елфи в града планираха нещо голямо, шпионите най-вероятно щяха да играят двойна игра и да ги предадат.
— Ако от Мензоберанзан ни докладват за нещо необичайно — продължи кралят, — или ако открием, че нарушителите са наистина мрачни елфи, тогава ще предприемем по-сериозни действия. Дотогава, нека оставим патрулните отряди да научат каквото могат.
Крал Шниктик разпусна съвета и предпочете да остане сам в тронната зала, за да размисли над неприятните събития. В началото на същата седмица бе научил и за ожесточената атака на Дризт срещу статуята на василиска.
Изглежда Шниктик, кралят на Блингденстоун, напоследък научаваше повече за подвизите на мрачните елфи, отколкото му искаше.
Разузнавателните групи на свиърфнеблите навлизаха все по-дълбоко в източните тунели. Всички, дори и тези, които не постигаха никакъв резултат, се завръщаха в Блингденстоун изпълнени с подозрения. В земите на Подземния мрак всичко бе застинало в необичайна, ненарушима тишина. Нито един гном не беше пострадал, но никой не изгаряше от желание да участва в патрулните отряди. В тунелите се криеше нещо зло и те го усещаха с всичките си сетива, криеше се нещо, което убиваше без причина и без капка милост.
Един от патрулите откри пещерата на мъха, в която някога бе живял Дризт. Крал Шниктик се натъжи, когато научи за гибелта на миролюбивите микониди и за унищожението на така скъпоценната им гора от гъби.
Дълги дни отрядите се лутаха из тунелите, но не откриха и следа от убиеца. Въпреки всичко, продължиха да вярват, че в кръвопролитията са замесени потайните и жестоки мрачни елфи.
— Сега дори си имаме един от тях — напомни на краля един от съветниците му по време на обичайното за деня заседание.
— Причинил ли е някакви неприятности? — попита Шниктик.
— Нищожни — отвърна лукавият гном. — Много почитаемият Белвар Дисенгалп още се застъпва за него и го държи в къщата си като гост, а не като затворник. Не би ни позволил да му назначим стража.
— Наблюдавайте елфа — добави кралят, след като размисли, — но от разстояние. Ако той наистина ни е приятел, в което почитаемият Дисенгалп очевидно е сигурен, то не бива да го притесняваме с вмешателството си.
— Какво да правим с бойните отряди? — попита друг съветник, представител на пещерата, в която се помещаваше войската на града. — Войниците ми се умориха. Не видяха нищо, освен няколко следи от битка, и не чуха нищо, освен звука на собствените си, провлачени от изтощение, стъпки.
— Трябва да сме нащрек — припомни му крал Шниктик. — Ако мрачните елфи са цял отряд…
— Не са — отвърна спокойно съветникът. — Не намерихме лагер, нито следи от такъв. Този патрул от Мензоберанзан, ако въобще е цял патрул, напада и после се укрива в някакво убежище, което не успяхме да открием. Вероятно е създадено с помощта на магия.
— И ако мрачните елфи наистина искаха да нахлуят в Блингденстоун — заговори друг, — нима наистина щяха да оставят толкова много следи, доказващи присъствието им в тунелите. Убийството на гоблините, открити от експедицията на главнокомандващ Крайгър, е станало преди седмица, а трагедията с миконидите — малко преди това. Никога не съм чувал за мрачни елфи, които се навъртат около вражески настроен град и дни преди да нападнат оставят толкова явни следи за присъствието си.