Траперът „Лешоядовия клюн“

— Не мога да ти разкажа всичко подробно — продължи, — тъй като спътниците ме чакат, но само ще ти кажа, че доста нещо преживяхме и сигурно сме преследвани. Не беше леко да освободим дъщерята на Кортейо, която достатъчно се напати.

— Значи и тя е с вас?

— Да. Кортейо, сеньорита Хосефа, Грандприз, за излекуването на когото някога си се грижил и един мексиканец.

— Кортейо къде е?

— Близо до манастира. Аз избързах напред да разбера дали ще си склонен да го приемеш. Но съм му обещал, че ще бъде добре дошъл.

Старият крачеше замислено напред-назад.

— Каква случайност! Естествено, че ще приема Кортейо. Доведи го!

Племенникът тръгна и скоро се върна с Кортейо, но по даден от чичото знак, временно се отстрани.

Кортейо спря при вратата, поздрави и огледа стария недоверчиво. Онзи също го изгледа изпитателно и рече:

— Кортейо ви е името, сеньор?

— Да — потвърди запитаният.

— И сте онзи Кортейо, който беше на служба при граф Фернандо де Родриганда?

— Същият.

— Бъдете добре дошъл и седнете!

Той посочи един стол и Кортейо се настани. Самият Хиларио обаче предпочете да остане прав и все още не сваляйки очи от другия, продължи:

— Племенникът ми каза, че търсите убежище за известно време. Готов съм да ви подслоня.

— Благодаря ви! Но ще бъде ли убежището от такова естество, че да не се разбере присъствието ми?

— От измяна ли се опасявате?

— За съжаление! Известно ли ви е положението около мен?

— Само дотолкова, че сте претендент за президентския стол.

— Е, по тая причина съм екстерниран от страната.

— От французите?

— Формално погледнато от така наречения император Максимилиан, макар че без разрешение на французите той нищо не може да предприеме. Бях отишъл в северната част на страната във връзка с моята кандидатура, ала хасиендата дел Ерина бе нападната. Хората ми бяха избити и съм убеден, че преследвачите са по петите ми.

— Няма да ви стигнат. При мен сте в пълна безопасност. Тоя древен манастир крие толкова убежища, ходници и килии, че като нищо бих могъл да укрия и хиляда души.

— Това ми е безкрайно приятно, още повече като узнах за присъстващите тук французи. Ще ви покажа своята признателност.

— Няма от какво да се страхувате. Французите са обезоръжени от Хуарес и ще са радостни, ако ги оставят да се измъкнат. А що се отнася до възнаграждението…мдаа, я кажете всъщност, в какво ще се състои?

При тези думи лицето на Хиларио прие дебнещ израз.

— Аз съм богат! — отвърна Кортейо.

— В какво се състои богатството ви? Въпросът, разбира се, бе неприятен на Кортейо.

— Чак толкова ли е необходимо да го знаете?

— Да — рече старият спокойно. — Бих си бил в правото да се уверя, доколко сте в състояние да ми се отплатите за закрилата. Но ще отбележа, че отхвърлям каквото и да е възнаграждение. Въпросът ми по-скоро имаше за цел да разбера какво ви е положението, за да знам, по какъв начин мога да ви бъда полезен.