Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
Малко по-късно нов шум привлече вниманието й. Видя Хиларио да изчезва с фенер в ръка по същите стълби, по които бе слязла с него в подземието. Придружаваха го двете лица, които го бяха посетили преди малко. Когато минаваха край нейната врата, го чу да казва с приглушен глас няколко думи, от които разбра само част.
— Сеньорита Хосефа, там долу ще бъдете напълно…
Повече не успя да долови. Но едва тримата я бяха подминали, я споходи една мисъл, която незабавно приведе в изпълнение. Взе кибрит и се промъкна в стаята на Хиларио. Беше тъмно. Драсна една клечка и съгледа на светлината й ключовете, на които бе хвърлила око. Откачи ги от стената и се върна в стаята си.
Доста по-късно чу стария да се връща. Беше сам. Бе отвел Кортейо и Хосефа до подземното им убежище. Не забеляза, че някой е идвал в негово отсъствие. Остави фенера на масата, закрачи из стаята и започна да си говори:
— Каква вечер! Тоя Кортейо няма и понятие колко ще ми е в помощ в провеждането на моите планове. Ама че непредпазливост! Да ми разкрие тая история на Родриганда! И аз ще я използвам за неговата гибел и своя облага. Мътните го взели! Да можех да подхвърля моя племенник Манфредо за граф! Но за тая работа ще е необходимо да се разчистят от пътя всички, които знаят тайната. Засега ще изчакам, пък сетне ще действам според обстоятелствата. Утре може би ще пристигнат преследвачите. Това означава да се внимава. Сега да си лягам, та утре да съм напълно отпочинал.
Емилия почака още известно време, докато се убеди, че всичко живо спи. Пъхна в джоба си задоволително количество листове и един молив, взе лампата и шишенцето газ, оставени й на разположение и пое към своите начинания.
Заключи стаята си и прибра ключа, за да не може никой да разбере, че отсъства. После тихо заслиза на тъмно по стълбите, водещи към подземието. Едва там запали лампата и отключи вратите. Действайки по същия начин, се справи и със секретните механизми и се озова в скалната камера — нейната цел.
Залови се веднага за работа, като отвори шкафчето и започна да вади и чете писмата едно след друго. Бяха от особена важност за Хуарес. Ето защо извади листовете и молива и се залови да преписва пасажите от първостепенно значение. Притежаваше необикновена сръчност в писането, ала и много бележки имаше за вземане, така че се очертаваше да се справи едва някъде към разсъмване.
Докато се занимаваше с тая работа, до нея достигнаха човешки гласове. Тя наостри слух. Звуците идваха откъм един ъгъл. Освети с лампата и забеляза един отвор, оформен като улей, чието предназначение така и не съумя да разбере. Но нямаше съмнение, че свързва нейното помещение с някакво друго, в което в момента се говореше.
Емилия се приведе към земята и заслуша. Сега ясно долови тембъра на мъжки и женски глас, а когато приближи ухо до отвора, успя да разбере дори думите, които се изговаряха оттатък.
— Вярваш ли му напълно на тоя Хиларио? — запита женският глас. — Все пак считам за уместно да бъдем предпазливи, татко!
— Не се безпокой, Хосефа! Пабло Кортейо не може да бъде лесно измамен. Това поне би трябвало да знаеш!
— Ох, нима не получи тъкмо напоследък ново доказателство, че има хора, които ни превъзхождат?.
— Това бе една необикновена поредица от нещастни случаи, но те няма да се повторят. В началото имах намерение да опитам дали не бих могъл да се съюзя с Хуарес. Да бе успял оня удар срещу англичанина и неговия товар, щях да бъда от желан по-желан при президента и като нищо щях да го превърна в инструмент за осъществяването на моите планове. Само че всичко отиде по дявола.
— Къде ли може да е сега Хуарес?
— О-о, понеже го подпомагат Съединените щати и Англия, сигурно ще отбележи бърз напредък. Гверилясите, които бях принуден да избягвам, са се присъединили към него, така че е достатъчно силен да предприеме едно енергично и бързо настъпление. Скоро след това ще влезе в хасиендата дел Ерина.
— Защо точно там?
— Допускам го, защото тия адски изчадия мищеките са се дигнали там на въстание, което пък ни отнема и последната надежда.
Сетне стана тихо. Емилия остана още известно време вслушала, но не чу думица повече.
— Легнали са — каза си тя. — Но кои бяха? Без съмнение Кортейо и неговата дъщеря Хосефа. Какво откритие направих! Те са побягнали насам и дъртият ги е подслонил. И което е най-важното, Хуарес ще отиде в хасиендата. Там ще мога да се срещна с него и да го уведомя за разкритите тайни. Вярно, че след като си свършех тук работата, трябваше час по-скоро да замина за столицата, но пък от друга страна нямам толкова надежден куриер, комуто бих могла да поверя такива важни неща. Така че съм принудена сама да се отправя към хасиендата.