Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
За съжаление графинята фъфлеше, тъй като изкуствените й зъби не прилягаха добре и мама доби впечатлението, че прекараната от нея болест е доста неблагородна по характер. И при първия удобен случай мама притисна Лари в един ъгъл.
— Безобразие! — прошепна тя е треперещ глас. — Чу ли я какво каза? И твърдиш, че ти е приятелка!
— Приятелка ли? — попита учудено Лари. — Та аз почти не я познавам… Не мога да я търпя. Обаче характерът й е интересен и ми се искаше да го проуча отблизо.
— Похвално! — възмути се мама. — Поканваш това същество, за да ни зарази с някоя отвратителна болест, докато ти си водиш бележки. Съжалявам, Лари, но тя трябва да си замине.
— Що за глупост, мамо?! — ядоса се Лари. — Не можеш да се заразиш, освен ако не възнамеряваш да спиш в едно и също легло с нея.
— Ти си невъзможен! — каза вбесена мама. — Няма да търпя тази долна жена в къщата си!
Двамата продължиха да спорят шепнешком през целия ден, но мама остана непреклонна. Накрая Лари предложи да повика Теодор и да го запита за мнението му по въпроса, и мама се съгласи. Изпратиха бележка до Теодор, в която го молеха да ни дойде нагости. Отговорът, с който приемаше поканата, пристигна с файтон, в който се бе разположила увитата в пелерина фигура на Затопек. Оказа се, че той погълнал невероятно количество вино, когато си вземал сбогом с Корфу, сбъркал кораба, на който щял да пътува и по погрешка пристигнал в Атина. Тъй като за това време изпуснал уговорката си в Босна, мъдро се натоварил на следващия плавателен съд за Корфу, като докарал няколко коша с вино. Теодор се появи на следващия ден, нахлупил в чест на лятото панамена шапка вместо обичайното бомбе. Преди мама да има възможност да го предупреди за плешивата ни гостенка, Лари вече ги беше запознал.
— Лекар ли сте? — възкликна графиня дьо Торо с блеснали очи. — Много любопитно. Може би ще ми помогнете със съвет… Наскоро прекарах еризипел.
— Ах… Така ли? — отвърна Теодор и я заразглежда. — С какво ви лекуваха?
И те ентусиазирано се впуснаха в дълъг професионален разговор. Мама трябваше да направи твърде явни усилия, за да ги откъсне от темата, която според нея беше неподходяща.
— И Теодор не пада по-долу от тази жена — каза мама на Лари. — Опитвам се да бъда с широки възгледи, но всичко си има граници, пък и не смятам, че подобни неща могат да бъдат обсъждани по времена чай.
По-късно мама видя Теодор насаме и той й обясни естеството на болестта на графинята. Тогава мама започна да страда от угризения на съвестта, че е обвинила несправедливо жената, затова до края на деня се държа много приветливо и дори й предлагаше да си свали перуката, ако й е горещо.
Вечерята беше необикновено колоритна. Така се захласнах по събраните на едно място оригинали и различните разговори, че не знаех какво да слушам, без да раздвоявам вниманието си. Газените лампи кротко пушеха и хвърляха върху масата топла светлина с цвят на мед, от която порцеланът и стъклото заблестяваха, а червеното вино се плискаше в чашите като лумнал огън.
— Не, момчето ми, не си проникнал в същността… Наистина, наистина! — гърмеше гласът на Затопек, а извитият му нос бе увиснал над чаша с вино. Не може да се говори за поезия така, като че ли става въпрос за бояджийство…
— … и аз му казвам: „Няма да направя проклетата рисунка за по-малко от десет лири, и без това е дяволски евтино…“
— а на следващата сутрин направо се вкамених… Изумлението ми нямаше граници… Хиляди смачкани и изпопадали цветове… Казвам ви — ще престана да рисувам… Нервите ми бяха напълно разбити… Цялата градина бе изчезнала… Хоп! И вече я нямаше… А аз…
— … а после, разбира се, си правих серни бани…
— А, да… хъм… макар че, според мене балнеолечението… малко… така да се каже… се надценява. Убеден съм, че деветдесет и два процента от боледуващите…
Чиниите бяха отрупани с храна като леко димящи вулкани. В средата на масата имаше поставена фруктиера с извисяваща се купчина лъскави ранни плодове. Лугареция куцукаше около масата и тихичко охкаше. Брадата на Теодор проблясваше на светлината на лампата. Лесли усърдно фабрикуваше хлебни топчета, за да замерва една мушица, която се въртеше около лампите. Мама сипваше яденето, усмихваше се разсеяно на всички и следеше какво прави Лугареция. А под масата Роджър бе опрял студения си нос в коляното ми с няма молба.
Марго и все още хъхрещият Майкъл в разговор за изкуството:
— … обаче аз мисля, че Лорънс прави същото много по-добре. Той разполага с много по-богати краски, така да се каже… Нали сте съгласна? Имам предвид „Лейди Чатърли“32…
32
От англ. писател Дейвид Х. Лорънс (1885–1930 г.). — Б.пр.