Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
— Да, имате право. При това в пустинята той е правил истински чудеса, нали? После написва онази прекрасна книга… как се казваше… „Седмата стълба на мъдростта“33, мисля, че така беше…
Лари и графинята в разговор за изкуството:
— … човек трябва да притежава целенасочена простота, яснотата на детското виждане… Да вземем най-хубавото детско стихотворение… стихотворението за Хъмпти Дъмпти… Това се казва поезия… Простота, освобождаване от клишетата и старомодните кумири…
— … обаче е безсмислено да се приказва за прост подход към поезията, ако човек се готви да създаде дрънканици, които са не по-директни и неусложнени от камилски стомах…
Мама и Дюран:
— … можете да си представите как ми подейства това… Бях направо съсипан…
— Не се съмнявам, положително. Какво безобразие, след такава подготовка… Да ви сложа ли още малко ориз?
Джонкил и Теодор:
— … а латвийските селяни… Не бях виждала такова нещо…
— Да, тук в Корфу… хъм… струва ми се, че в някои части на Албания селяните имат много подобен… да… обичай…
През прозореца надничаше лицето на луната сред филиграна на лозовите листа, а кукумявките пищяха странно и напевно.
Кафето, както и още вино, поднесоха на терасата, между увитите с лоза колони. Лари задрънка на китара и изпя маршова песен от елизабетинската епоха. Това припомни на Теодор един от фантастичните, но основани на истината анекдоти за Корфу, който той ни разказа с дяволито задоволство.
— Както знаете, в Корфу правят всичко наопаки. Всеки първоначално има най-добри намерения, но нещо се променя. Когато преди няколко години гръцкият крал посети острова… хъм… върхът на обиколката му представляваше… да… нещо като театрално представление… пиеса. Кулминация на драмата беше битката при Термопилите. При спускането на завесата гръцката армия трябваше да подкара… хъм… персийската армия победоносно към… как се казваше? Ах, да… към кулисите. Обаче хората, които играеха персийците, бяха малко недоволни, че трябва да се оттеглят пред очите на краля, пък и фактът, че играеха ролята на персийците също малко… хъм… ги измъчваше.
Необходим бе само дребен повод, за да обърка всичко.
Не щеш ли, по време на битката водачът на гръцката армия… хъм… прецени лошо разстоянието и доста силно удари по главата персийския военачалник с дървения си меч. Разбира се, направи го неволно. Искам да кажа, че клетникът нямаше такова намерение. Но това бе достатъчно, за да развълнува персийската армия до такава степен, че… хъм… вместо да отстъпва, тя започна да напада. Сцената се превърна в мелница от тела, на нахлупили шлемове войници, вкопчили се в мъртва схватка. Двама паднаха в оркестъра, преди някой да се сети да спусне завесата. По-късно кралят споменал, че най-силно впечатление му направил… хъм… реализмът, показан в сцената на битката.
Избухналият смях накара геконите34 да избягат уплашено нагоре по стената. Лари се усмихна иронично:
— Теодор, положително ти си съчинил тази история.
— Не, не! — запротестира Теодор. — Самата истина е. С очите си я видях.
— Звучи ужасно неправдоподобно.
— Тук, в Корфу — каза Теодор със светнали от гордост очи, — може да се случи всичко.
Морето, набраздено от лунната светлина, проблясваше през клоните на маслините. Долу край кладенеца квакаха дървесните жаби, повели оживен разговор. На дървото под терасата двете кукумявки спореха. В асмата над главите ни гущерите пълзяха по кривите клони и жадно наблюдаваха рояците насекоми, привлечени като прилив от светлината на лампата.
Девета глава
Светът в една стена
Порутената стена, която ограждаше запустялата градина до къщата, ми предоставяше богато място за лов. Беше много стара, направена от покрити с мазилка тухли, но сега тази горна дреха бе позеленяла от мъх, издута или хлътнала от влагата на много зими. Повърхността й представляваше сложна плетеница от пукнатини, едни — по няколко инча широки, а други — тесни като косъм. Тук-там се бяха откъртили големи парчета, а под тях се виждаха редиците розови тухли, приличащи на ребра. Ако човек се вгледаше отблизо, различаваше истински пейзажи: червени, жълти и кафяви шапчици на стотици мънички гъби като покриви на селски къщи, растящи вкупом на по-влажните места; хълмове от зелен като стъкло на бутилка мъх, чиито туфи бяха толкова симетрични, сякаш ги бяха засаждали и подстригвали специално; „гори“ от дребни папрати, избуяли от по-сенчестите пукнатини, провлекли се надолу като зелени фонтанчета. Отгоре стената представляваше пустиня — беше прекалено сухо за някаква растителност, освен за един ръждивочервен мъх и прекалено горещо, освен за слънчевите бани на водните кончета. В основата на стената растяха различни цветя: циклами, минзухари, бърдуни, пробили със стъбълцата си купчините счупени и очукани керемиди, нахвърляни там. По цялото продължение на страж край стената имаше къпинак, наесен окичен с узрели плодове — меки, сочни и черни като абанос.
33
„Седемте стълба на мъдростта“, от англ. писател Томас Лорънс (1888–1935 г.). — Б.пр.
34
Гущерчета с прилепващи се плътно към повърхността лапи. — Б.пр.