Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Да чертаеш вероятности, да правиш предположения, да отсяваш възможното от невъзможното, в това се състоеше работата на следователя, която едва започваше. Жозефин не можеше повече да им бъде от полза. Дошло бе време служителите в криминалния отдел да подхванат нещата. Една подробност - зелена шапка на три ката - беше свързващият елемент между двете нападения. Убиецът не бе оставил никаква следа, никакви отпечатъци.
Да чертаеш пътища, да установиш границата, която не трябва да бъде прекрачвана, да престанеш да мислиш за госпожа Бертие, за убиеца. Може би живее в квартала? Може би е искал да ме намушка мен с тази жестокост срещу госпожа Бертие? Беше се провалил, направил е нов опит и е сбъркал жертвата. Видял е шапката, решил е, че съм аз, еднакви на ръст, на външен вид... Стоп! - рече си Жозефин. Стоп! Ще провалиш празника. Шърли, Гари и Ортанс бяха пристигнали предния ден от Лондон, а тази вечер Филип и Александър също щяха да дойдат на вечерята.
Да си изплета нещо като пашкул, в който да се свия. Същото чувство, както когато чета лекции. Работата ме умиротворява. Мобилизира ума ми, не му позволява да се разпилява в мрачни мисли. И готвенето, и то я връщаше към любимите й научни изследвания. Нищо ново не сме измислили, разсъждаваше Жозефин, докато белеше кестените и дереше пръстите си с грубата им обвивка. Бързото хранене го е имало и в средновековието. Не всеки е разполагал със собствена кухня, понеже градските жилища са били много тесни. Ергените и вдовците са се хранели навън. Имало е гостилничари или нещо като фурнаджии, „месопекари“, които изнасяли маси пред дюкяните си, отрупани с наденички, банички с кълцано месо и самуни хляб за вкъщи. Прадядовците на нашите „Макдоналдс“. Готварството представлявало много важна част от ежедневния живот. Пазарите били добре снабдени със зехтин от остров Майор-ка, шарани и раци от река Марна, хляб от Корбей, масло от Нор-мандия, сланина от Ванту, всякакви продукти прииждали отвред в парижките хали. В богаташките домове имало „майстор готвач“, който размахвал черпака от мястото, където седял, и разпределял от високо задачите на помощниците си. Не изпускал от поглед момчетата, които тайно вкусвали от храната. Готвачите имали колоритни прякори: Мека круша, Лакомник, Плакнигърне, Порйвятър. Рецептите се пишели съобразно с часословите и молитвите. Месата се печели от „вечерня до нощните молитви“, месните равиоли били готови след две Отче наш, за бута били нужни три Аве Мария. В кухните чирачетата мрънкали молитви, без да изпускат от поглед къкрещите гозби и разпалените фурни, опитвали яденето и отново прехвърляли молитвената броеница. Висшата аристокрация използвала позлатени блюда и храненето се превърнало в истински церемониал. Готвачите се стараели да приготвят приятни за окото ястия, оцветявали ги: розово заешко задушено, бяла торта, фин винен сос с канела и всевъзможни подправки към пържената риба.
Цветовете възбуждали апетита, белите ястия били предназначени за болните, понеже трябвало да приемат леки храни, които да не им отварят апетита. Ястията менели облика си според сезона: есенната шкембе чорба била кафява, лятната - жълта. Италианският сос „ла-зурносиньо“ бил върхът на финеса. И за да се хареса на сътрапезниците, готвачът украсявал желираните ястия с гербове, с нарови зърна или цветчета от виолетки. Извайвал всякакви „замаскирани ястия“, достойни за филмите на ужасите. Моделирал невероятни животни, създавал анекдотични картини, съчетавайки половинки от различни животни. Петелът с шлем бил рицар с петльова глава, възседнал прасенце сукалче. Леките ястия между печеното и десертите също намигвали весело на сътрапезниците: в баницата слагали птици, поднасяйки ястието, повдигали капака на дълбоката тава и пернатите излитали, стряскайки очарованата компания. Трябва да опитам и аз някой ден, си каза Жо с усмивка.
Тревогите й се стопяваха в мига, в който се върнеше в XII век. Във времето на Хилдегард от Бинген. Колорита дама е била Хил-дегард, интересувала се е от всичко: растения, храна, музика, медицина, душевни вълнения, които се отразяват на тялото, усилват го или го отслабват според това дали човек е весел или тревожен! „Ако човек действа по желанията на душата, постъпва добре, ако действа, подчинявайки се на плътта, постъпва зле.“
„За плънката. Забърквате кестените със сместа, накълцания черен дроб и сърце, добавяте мащерка, сол, чер пипер.“ Да се заема отново с дисертацията си. Засега нямам идея за нов роман. Нямам идея, а нямам и настроение. Да не губя вяра: все някой ден ще дойде идеята за нова история, ще ме поведе за ръка и ще седна да пиша.