Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
2
Американски гангстерски филм (1983) на Брайън де Палма с Ал Пачино и Мишел Пфайфър. - Б. пр.
3
Любовна драма (1945) на режисьора Марсел Карне с Жан-Луи Баро, Пиер Брасьор, Арлети. - Б. пр.
4
ВоЬ ТЬе 8роп§е - анимационен сериал за жълтата квадратна гъба Боб, който има много подводни приятели; разказва се за техните приключения. Първото анимационно филмче излиза официално през 1999 г. а първият филм е от 2004 г. Създател на Боб е американският океанолог и водещ Стивън Хиленбърг. - Б. пр.
5
Майате <1е Зеущпе (1626-1696), френска аристократка, чийто писмовен стил се смята за образец в епистоларния жанр. - Б. пр.
ВТОРА ЧАСТ
Рецептата бе направо мечта, ако можеше да й се вярва: „Лесна, на разумна цена, време за подготовка на продуктите и готвене: 3 часа.“ В коледната вечер Жозефин се занимаваше с пуйката. Пуйка с плънка от истински кестени, а не онези дълбоко замразени гаорета, които залепват за небцето. Пресен - кестенът е нежен и ароматен; замразен е безвкусен и тричав. За гарнитура беше предвидила няколко вида пюрета: от моркови, ряпа, целина. Ордьоври, салата, богат асортимент сирена от „Бартелеми“, гастронома за корсикански специалитети и сирена на улица „Гренел“, и торта -традиционното коледно пънче, украсено с гъбки и джуджета, измайсторени от целувчено тесто.
Какво ми става? Всичко ми е криво и досадно. Вкисната съм, а като си помисля само какво удоволствие ми доставяше да правя коледната пуйка. Всяка съставка събужда у мен спомени от детството: покатерена на стола, гледам как баща ми свещенодейства, препасан с широка престилка, на която със сини конци е избро-дирано „Аз съм шефът и всички ми се подчиняват“. Запазих тази престилка и сега аз съм я препасала, прокарвам пръсти по релефните букви, сякаш препрочитам миналото си, написано с брайлова азбука.
Тя отново погледна безцветната пуйка върху мазната амбалаж-ната хартия. С прибрани до тялото криле, издут корем, кожа, осеяна тук-там с черни точки, тя безцеремонно излагаше на показ жалката си голота на оскубана птица. До нея беше приготвила голям нож с бляскаво острие.
Госпожа Бертие беше намушкана с нож. Четирийсет и седем удара право в сърцето. Бяха я намерили просната по гръб на земята с разтворени крака. Викнаха Жозефин в участъка. Полицаят беше свързал двете нападения. Едни и същи обстоятелства, един и същ начин на действие. Наложи се отново да обяснява как обувката на Антоан я бе спасила, понеже държеше пакета притиснат до гърдите си. Капитан Галоа, която я бе приела първия път, сега я слушаше, стиснала устни. Жозефин четеше мислите й: „спасил я патък“.
- Вие сте същинско чудо - й заяви жената в униформа, клатейки глава, сякаш не можеше да повярва на разказа й. - Госпожа Бертие е била удряна с невероятна жестокост. Дълбочината на порезните рани е между десет и дванайсет сантиметра. Мъжът е силен, много сръчно борави с ножа, не е аматьор.
Слушайки тези потресаващи думи, Жозефин стисна между бедрата си плътно прилепени длани, за да спре обхваналото я неудържимо треперене.
- Подметката на обувката трябва да е била много дебела - заяви униформената, сякаш да убеди самата себе си. - Удрял е в сърцето. Също както беше във вашия случай.
Беше я помолила да донесе пакета от Антоан, за да го проучат.
- Познавахте ли госпожа Бертие?
- Беше класна на дъщеря ми. Една вечер си тръгнахме заедно от училището. Бях отишла да говоря с нея във връзка със Зое.
- Да сте говорили за нещо, което да ви е направило по-особено впечатление?
Жозефин се усмихна. Щеше да отбележи една комична подробност. Капитанът можеше да си помисли, че го прави нарочно или че не се отнася с необходимата сериозност към случая.
- Да. Имахме еднакви шапки. Странни, леко екстравагантни шапки на три ката, не смеех да нося моята и тя ме окуражи... Опасявах се да не се набивам прекалено в очите на околните.
Жената се наведе и взе някаква снимка.
- За тази шапка ли става дума?
- Да. Вечерта, когато бях нападната, я носех - прошепна Жозефин, без да откъсва очи от кокетната шапка... - Изгубих я в парка... Не събрах смелост да се върна да я потърся.
- Нещо друго да ви е направило впечатление?
Жозефин се поколеба, сети се за още една смешна подробност... и добави:
- Тя не обичаше Моцартовата „Малка нощна музика“, според нея била отегчителна мелодийка. Малцина биха заявили открито подобно нещо. Доста досаден рефрен всъщност.
Полицайката я изгледа с раздразнение и презрение.
- Добре - каза накрая. - Бъдете на разположение, ще ви повикаме отново, ако изникне нещо допълнително.