Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Аз ще ви бъда признателен, ако спазвате разписанието. Вече имате трийсет и пет минути закъснение! Не мога да подмина с мълчание този факт.
- Отделям колкото време ми е необходимо.
- Какъв преподавател сте вие, след като не знаете, че точността е израз на любезност, на каквато сте длъжна да научите подрастващите?
- Какъв родител сте вие, след като сте неспособен да изслушате другите и да се приспособите? - отвърна госпожа Бертие. - Тук не е банка, тук обучаваме деца.
- Вие не сте човекът, който ще ме учи на каквото и да било!
- Жалко - усмихна се госпожа Бертие, - бих се заела с вас и нямаше да си вирите толкова носа!
Той настръхна, сякаш го беше жегнала.
- Винаги става все същото - подметна към Жозефин. - Първите разговори вървят по график, после започват да се трупат закъснения. Никаква дисциплина! А тя всеки път нарочно ме бави и ме кара да чакам! Въобразява си, че не се досещам, но не на мен тия! -повиши тон, за да го чува госпожа Бертие. - Знаете ли, че замъкна децата на вечерно представление в „Комеди Франсез“, и то насред седмицата, знаете, нали?
Госпожа Бертие беше завела класа на представление на „Сид“. Зое остана възхитена. Оттогава беше разлюбила „Клетниците“, вървеше по коридора и с трагичен тон декламираше строфите на Пиер Корней, възпяващи величието на човешкия дух.
Жозефин едва се сдържаше да не се разсмее при вида на голобрадия дон Диего, облечен в розова пижама.
- И си легнаха чак в полунощ. Скандално. Децата се нуждаят от сън. От съня зависи тяхното душевно равновесие, умственото им развитие.
Той говореше все по-разпалено. Към него се присъедини майката на друг ученик, която раздухваше гнева му с допълнения.
- На всичко отгоре ни поиска по осем евро на дете! - изврещя тя.
- Като си помисля само къде отиват данъците ни! - възкликна един татко.
- Това е театър на държавна издръжка - измърмори майката. -Можеха да пуснат безплатно учениците от прогимназията и от гимназията.
- Абсолютно! - продължи да раздува друга, присъединявайки се към недоволните. - В тая жалка страна трябва да си беден, за да имат грижата за теб!
- А вие защо мълчите? - обърна се засегнат Льофлок-Пинел към Жозефин, която не се обаждаше.
Тя се изчерви и си пусна косата над пламналите си уши. Госпожа Бертие стана и затвори вратата с рязък жест. Родителите се спогледаха изненадани.
- Тя ми затвори под носа! - възкликна Льофлок-Пинел пребледнял и се втренчи във вратата.
- Нали ви казвам, преподавателите вече ги вземат от предградията! - заяви една от майките и изкриви устни.
- Когато елитът се разпада, нещата съвсем се объркват! - измърмори един татко. - Горката Франция!
Жозефин би дала какво ли не, за да не е тук. Тя се замисли как да организира измъкването.
- Докато чакам, ще отида да видя... хм... преподавателя по физическо!
Една майка я изгледа преценяващо и Жозефин видя в погледа й презрението на генерала към дезертьора. Тя се оттегли. Пред всички класни стаи имаше по някой изнервен баща или възмутена майка, които споменаваха Жюл Фери, родоначалника на безплатното и впоследствие задължително начално и средно образование. Един баща заплашваше да говори с министъра, който му бил близък. В порив на солидарност с преподавателите Жозефин реши да ги облекчи до известна степен, като си спести посещенията при последните двама от списъка.
Докладва резултатите на Зое, подчертавайки доброто мнение на учителите за нея, разказа й за разправиите, на които бе станала свидетел.
- Ти си запазила спокойствие, защото си била доволна - отбеляза Зое. - Може би другите родители имат доста проблеми с децата си, затова са били изнервени.
- Те смесват всичко накуп. Вината не е в преподавателите. - И се зае да разтребва. Зое я прегърна с двете ръце през кръста. - Много се гордея с теб, обич моя - прошепна Жозефин.
Зое отвърна на нежността й и се притисна към нея.
- Кога ли ще се върне татко, как мислиш? - въздъхна тя след малко.
Жозефин се стресна. Съвсем бе забравила за човека, когото
видя в метрото.
Тя прегърна още по-силно Зое. Пред очите й се появи пак червеното поло. Белязаната буза, затвореното око. Прошепна: не зная, не зная.
На следващата сутрин, когато разнасяше пощата, Ифижени каза на Жозефин, че в храстите на близкия парк Паси някаква жена била намушкана с нож през нощта. До тялото открили шапка, странна на вид бадемовозелена шапка... Съвсем същата като вашата, госпожо Кортес!
1
Марк Ротко (Маркус Роткович, 1903-1970) - американски художник, роден в Русия. Самият той се окачествява като абстрактен експресионист. - Б. пр.