Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Преубийство.

Каква хубава дума.

Той поглежда ръцете си. Възхищава се на властта им да отнемат живот и да сеят смърт. До днес те винаги бяха под Божията власт – Бог ги насочваше към устите и гърлата на неубитите. Но не и тази вечер. Тази вечер изборът беше негов. Той беше Бог. За момент тази мисъл го смущава. Частица съмнение като сълза в окото на невръстно ангелче. Сама по себе си съвършена, но някак грешна.

Видът на Ем, просната там, където я е оставил, го изкарва от размишленията. Изглежда толкова красива. Грижовно завита от глава до пети със скъп, чист ленен чаршаф, който е откраднал от цеха. Плащаницата на Ем. Той бавно я отвива, с въздържаната възбуда на археолог, разкриващ тялото на древен крал или кралица.

Кралица Ем.

Той коленичи и прошепва гордо в нечуващото ѝ ухо:

– Една от тях е мъртва, любима моя. Онази пачавра Ким Бас – денят на страшния съд настъпи за нея.

Подрежда свещите около Ема и я отвива цялата. От вътрешната страна на плащаницата има странни размазани петна. Белези, толкова ясни, че той вижда очертанията на лицето ѝ. Може би петната са останали от последните следи от грим по лицето ѝ, от пот, прах, белеща се кожа или дори капчици кръв. Каквото и да е причината, те са невероятни. Той се вглежда в плата за няколко секунди, после го отмята на земята и продължава да отвива.

Надолу има по-тъмни петна – от екскременти и урина. Това не го шокира. Не го отвращава. Той е като родител, който повива новороденото си дете.

Джей Джей я оставя на пода и намокря една кърпа в банята. Избърсва я нежно, после я подсушава. Точно като бебе. Като пеленаче. След като свърши, двамата ще поседят прегърнати. Той и неговата любима. Неговата кралица.