Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Момичетата постепенно се разотиват. Спечелили са достатъчно. Джей Джей се пита какво ли е да лежиш в техния мрак, на дъното на малкото им блато и да ги дебнеш.
Лесна плячка.
Той си представя разположението в къщата. Как ще влезе и ще излезе. Накъде да кара, след като свърши. Когато Харисън е вече мъртва.
44
Мици оставя чантата и сакото си в антрето. Казва си, че трябва да се успокои, но сърцето ѝ сякаш ще изскочи от гръдния кош.
Връща се в дневната и поглежда дъщерите си. Джейд изпреварва въпроса ѝ:
– Аз го пуснах. – Вижда гневното изражение на майка си и добавя: – Все пак ми е баща.
Амбър се отдръпва малко от Алфи и сестра си. Иска да бъде близо до майка си, ако започнат да прехвърчат искри.
Мици хвърля убийствен поглед към съпруга си. Не ѝ се вярва, че това е мъжът, за когото е пожертвала осемнайсет години от живота си; мъжът, с когото е искала да прекара всяка своя секунда на този свят.
– Вечеряме и после си тръгваш.
– Трябва да поговорим, Мици. Знаеш, че трябва – казва Алфи, сякаш той е умният в семейството, той е разумният, който ще измисли как да се справят с тази опасна ситуация. Повдига кофата с пилешкото. – Защо не донесеш чинии да си разделим тази вкусотия?
Гневът ѝ се разпалва. Как смее този мръсник да идва сякаш снощи нищо не се е случило, сякаш не е нищо особено?
– Аз ще донеса. – Джейд става и изтичва в кухнята.
Тя знае, че майка ѝ всеки момент може да избухне, и не иска да се случи нещо лошо.
– Няма какво да говорим, Алфи. Обадих се на адвокат и ще поискам развод – хладно и решително заявява Мици, но някакво съжаление бодва сърцето ѝ, става ѝ тъжно, че любовта на живота ѝ се е превърнала в кошмар. Може би вината е нейна. Може би причината е в работата ѝ.
Няма значение. Трябва да бъде силна сега.
– Не го прави, Мици. – Гласът му е тих и разумен. – Знам, че оплесках нещата. – Звучи, сякаш се разкайва. – Страшно ги оплесках, нали? Но ти знаеш, че те обичам. Обичам теб и момичетата повече от всичко на света.
Той става от стола и се примъква към нея от другата страна на масата. Мици вдига ръка:
– Спри! Изобщо не се приближавай, Алфи. Не смей да ме докосваш!
Той спира до стола ѝ, застава неловко.
Мици отмества очи. Погледът ѝ преминава през Джейд, която стои на вратата и изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче, и Амбър, която стиска ръката ѝ и трепери от страх.
– Върни се на стола, Алфи, или се махай.
Тя едва говори от гняв. Алфи остава където е. Все още се надява да я умилостиви.
– Моля те да ми простиш. Дай ми още един шанс да поправя нещата, да станем пак семейство.
Пил е. Не беше забелязала в началото, но сега надушва дъха му – на алкохол и кисело. Когато Алфи пие, може да се случи всичко. Изведнъж Мици престава да мисли като уплашена съпруга и разтревожена майка и започва да мисли като полицай – полицай в опасна ситуация. Той може да прибегне към насилие. Момичетата също могат да пострадат. Не само душевно, а и физически.
Тя трябва да овладее положението.
Мици се усмихва на дъщеря си:
– Ела, Джейд, недей да стоиш така. Раздай чиниите. Всички умираме от глад. – Поглежда Алфи и се опитва да си придаде примирен тон. – Разбира се, че ще поговорим, Алфи. Но преди това нека да похапнем, искаш ли? Имах труден ден, а момичетата са уморени и гладни. Седни, моля те.
Той остава неподвижен за секунда, после се примъква до обичайния си стол – на челното място на масата.
– Някой иска ли нещо за пиене? – Тя поглежда съпруга си, бъдещия си бивш съпруг. – Купил ли си кока-кола?
Той поклаща глава:
– Не.
– Така си и мислех. – Тя завърта очи. – Сега ще донеса. Ти какво искаш, Амбър?
– Кола.
– Кола, какво?
– Една кола, моля, мамо.
– Това е друго. – Мици тръгва към кухнята. – Ти какво искаш, Алфи? Кола или бира?
– Бира.
Мици изважда кутиите от хладилника, докато Джейд взема четирите бели чинии от шкафа. Навремето бяха шест, но Алфи счупи другите две заедно с още десетина други съда, когато една вечер си изпусна нервите. Мици поставя напитките на масата.
– Измихте ли си ръцете, момичета? – Знае, че не са, и лицата им го потвърждават. – Така си и мислех. Хайде, тичайте да се измиете. – Побутва пилешкото към съпруга си. – Ще го разсипеш ли по чиниите?
– Добре.
– Аз също трябва да се измия. – Тя му показва дланите си и излиза в коридора. – Хайде, момичета, побързайте да не изстине яденето – извиква достатъчно силно, за да заглуши звука от телефона, докато набира спешния номер.