Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

55

ЛОС АНДЖЕЛИС

Обаждането изненадва Ейми Чан.

Денят е бил дълъг и тя току-що се е измила след аутопсията на жертвите от тежка пътна катастрофа. Секретарката ѝ казва, че Мици Фалън я чака в кабинета. Ейми поглежда часовника си – почти шест и половина. Какво ли иска приятелката ѝ толкова късно следобед и защо не се е обадила предварително? Двете жени се познават отдавна. Мици разследваше първия случай, по който работеше Ейми, и оттогава двете се сближиха. Приятелство, родено от професионално уважение и общи ценности.

Когато влиза в кабинета, намятайки късо сако върху раменете си, Ейми заварва полицайката седнала на черен пластмасов стол и намръщено втренчена в дисплея на мобилния си телефон.

– Е, лейтенант Фалън, на какво дължа това неочаквано удоволствие?

Мици поглежда изпитателно патоложката, после се усмихва. Изглежда, че лошата новина за семейните ѝ проблеми още не е стигнала до моргата.

– Просто минавах. Момичетата имаха мач и ще останат да преспят у една приятелка. Току-що се обадиха да се похвалят, че са победили с две на нула. Надявах се, че имаш време за питие или вечеря?

Лицето на Ейми грейва.

– И двете звучат добре.

– Ами тогава и двете. Аз черпя.

Ейми кимва към остъкления си личен кабинет:

– Само минутка. Трябва да си взема някои неща.

След няколко минути двете излизат хванати за ръце и докато си приказват, Ейми усеща, че нещо не е наред. Не казва нищо. Мици сама ще сподели, когато му дойде времето. Всяка се качва в собствената си кола и пътуват поотделно до любимия азиатско-кубински ресторант на Ейми. Всъщност мястото е по-скоро бистро. Дървеният под и облицовка на стените внасят уют и на двете жени им допада фактът, че сервитьорките са истински сервитьорки, а не кукли Барби, които мечтаят Холивуд да ги открие.

След два коктейла маргарита за отскок и салата от риба тон с краставици Мици оставя вилицата и излива болката си:

– С Алфи имахме скандал. Голям. Физически.

Обръща се така, че Ейми да види замаскираната с грим синина. Лекарката застива.

– Изхвърлих го. След като се върна, телефонирах в полицията и казах да го арестуват. – Мици допива остатъка от коктейла си. – Май ще имам нужда от още няколко такива.

– Колко време продължава това? – смаяно пита Ейми.

– Боже мой. Откъде да знам? – Мици кимва на сервитьорката. – Още две маргарити с праскова – големи. – Замълчава за момент. – С периодични прекъсвания ме бие от десетина години.

Срамът я залива на огромни вълни.

– О, Миц, много съжалявам. – Ейми се пресяга и докосва нежно ръката ѝ. – Постъпила си правилно.

– Знам. Трябваше да го направя още преди години.

– Не е толкова лесно – заради момичетата и така нататък.

– Не е. Човек слуша за домашното насилие и си казва, че на него никога няма да му се случи. Мислиш си, че никой мъж не би посмял да те пипне. Обаче, когато се случи, нещата се променят. Чувстваш се толкова объркана, че започваш да се самообвиняваш. Залъгваш се, че не е било нарочно, че е било грешка. Животът е пълен с грешки, нали?