Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Алфи изкрещява:
– Какво става?
Сърцето на Мици подскача. Амбър е пуснала топлата вода и не чува нищо. Джейд избърсва ръцете си в една кърпа и вижда майка си, облегната на вратата. Разбира, че нещо не е наред.
– Мамо, какво става?
– Нещо, което отдавна трябваше да стане, миличка.
Момичето се досеща, че нещо става с баща ѝ. Той е сам в другата стая. Джейд се опитва да изблъска майка си, да потърси потвърждение на страховете си.
– Недей, миличка, недей.
Амбър стои при мивката и ги гледа.
Мици иска да я прегърне. Да ѝ каже, че всичко ще бъде наред. Скоро всичко ще се оправи.
Някой почуква с дебела ръка по вратата.
– Г’спожо, трябва да поговорим – казва баритонов глас с провлачен калифорнийски акцент и ясен уличен жаргон.
Мици си поема дъх и отваря. Джейд се мушва покрай нея. В стаята има двама полицаи. Яки чернокожи мъжаги, които могат да играят в защитата на „Лейкърс“.
Алфи го няма.
Единият полицай хваща Джейд.
– Спокойно. Чакай.
Мици се озовава при тях за части от секундата. Хваща дъщеря си за рамото и я поглежда в очите:
– Заведи сестра си в стаята ви. Недей да ми противоречиш.
Това е заповед на полицай, не на майка. Момичето се подчинява.
Мици много добре съзнава какво е сторила, но се надява да е за добро. Дори да не е, със сигурност в момента е по-малката от двете злини. Ако нещата бяха излезли извън контрол тази вечер, можеше тя да е тази, която ще изведат с ръце на гърба – а Алфи да го изнесат в чувал.
Това е най-правилното решение, сигурна е.
– Ще се справите ли, госпожо?
Въпросът идва от полицай Логан Конър, метър и деветдесет висока сто и двайсет килограмова планина от мускули, облечена в униформа на лосанджелиското управление.
– Ще се оправя. Всичко е наред – излъгва тя. – Благодаря за помощта.
– Няма защо. – Той кимва леко и тръгва след партньора си. – Ще се погрижим добре за съпруга ви.
Тя се вцепенява при тези думи.
– Чакайте, не искам да го обработвате. Само го закарайте в управлението и го регистрирайте. Ще дойда да дам показания. Утре ще съм в „Убийства“, ако ви трябвам за друго.
– Разбрано. – Той поглежда подутото ѝ ухо. – Не е зле да отидете на лекар да ви прегледа и да ви снима, ако имате наранявания. – Конър вижда отворената ѝ уста, но я прекъсва: – Знам, че познавате процедурата, госпожо лейтенант, и не се опитвам да остроумнича. Просто, ако ще повдигаме обвинения, всяко доказателство ще ни е от полза.
Мици знае, че е прав. Тези случаи са сложни.
– Благодаря, ще си помисля. – Изпраща го на вратата. – Моля ви, погрижете се да не се отнасят грубо с него.
– Разбрано.
Той кимва и тръгва към патрулната кола.
Мици затваря вратата. Каквото и да ѝ е причинил Алфи в миналото, тя не иска нищо да му се случи сега. Съвестта ѝ трябва да е чиста за онова, което ще последва.
За делото.
Ако действа по процедурата, може да го осъди, така Алфи ще получи криминално досие и това ще провали целия му живот в бъдеще. Готова ли е да му причини това?
Мици се качва в детската стая.
Джейд е ядосана, очите ѝ са зачервени.
– Миличка...
– Остави ме намира!
Сърцето на Мици се свива. Трябва да даде на момичето глътка въздух. Джейд е любимката на баща им – ще ѝ трябва време да свикне. На всички им трябва време. Със сигурност не е сега моментът да ѝ се кара, задето е пуснала баща си в къщата. Амбър седи на ръба на леглото, изглежда сломена от току-що случилото се. Мици сяда и я прегръща.
– Всичко ще се оправи, миличко. Накрая всичко ще бъде наред. Просто трябва да преживеем това.
Тринайсетгодишното момиче се притиска до майка си и се поуспокоява, докато тя отмята с пръст косата от лицето ѝ и нежно обгръща бузата ѝ с длан.
– Обичам те, миличко. – Мици целува дъщеря си по челото. – И винаги ще бъда до теб и до сестра ти. Знаеш, нали?
– Да, мамо. Знам...
47
БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Ким Бас бе изпила твърде много водка и бе изпушила твърде много марихуана, но по дяволите, трябва да има и забавления. Докато търси ключа в чантичката си, тя си мисли за купона тази вечер и допълнителните пари, които изкара. Иска само да си влезе, да се изпикае, да се изкъпе и да заспи. Да си почине малко, преди животът отново да я подхване.
Отваря и се спъва в изтривалката, докато влиза. Вратата се затръшва зад гърба ѝ и тя се просва по очи в тъмното. Усеща остра болка в тила. Някой дръпва косата ѝ и с ужасна сила притиска гърба ѝ и извива тялото ѝ назад. Ако можеше да изкрещи, би събудила целия квартал. Но нещо стяга гърлото ѝ, задушава я. Тя посяга към врата си. Нападателят блъсва главата ѝ в пода. Още по-силно притиска гърба ѝ. Ким не може да диша, камо ли да крещи.