Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Точно по тези причини високият младолик мъж с вид на арабин е малко неспокоен, когато показва паспорта си на граничния контрол, а после изтегля триста евро от международна банкова сметка, открита специално за мисията му.

Истинското призвание на Ефрем е по-странно дори от необичайните неща, които го заобикалят. Той е анахорет. Отшелник. Част от ортодоксална секта, оттеглила се от светското общество. Води незабележим живот в манастир, скрит дълбоко сред Ливанските планини. В уединение. Почти без да потребява каквото и да било. Ефрем е най-довереният член на един много таен и много почитан орден в Църквата на маронитите – монах, ползващ се с пълното доверие на патриарха и старейшините като Набил Хаяк.

Именно по заповед на Хаяк сега той идва в Торино. Пребиваването сред обществото е болезнено преживяване. Би предпочел да стои зазидан в килията си в Ливан, свързан с външния свят единствено чрез агиоскопа – затворено с капак прозорче, през което получава храна. Тази саможертва обаче е необходима. Обхванат от такива мисли, Ефрем сяда по турски на пода в евтината стая под наем в Торино. Всеки път, когато го изпратят някъде по света, той изпада в размисли. Сега не е по-различно. Размишлява кой е, откъде е дошъл и какъв е дългът му. По потекло Ефрем е наполовина монах, наполовина воин. Във вените му тече кръвта на братята, изклани от монофизитите в Антиохия, и на кръстоносците, избили синовете на исляма по границите на Византийската империя. Той добре помни думите на Светия отец, когато посети родината му:

– Ливан е повече от страна; Ливан е послание.

Ефрем е повече от човек; той е ръката на Бог.

Ръка, стисната в юмрук.

Ръка, която ще донесе светото възмездие.