Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Той им обърна гръб и се отдалечи. Видяха го как седна в идеално възстановен британски спортен автомобил и подкара към червеникавото сияние на изгряващото слънце.
Мишел се обърна към Кинг.
— Наистина ми е жал за Хари. Приятел е със семейство Батъл, но защитава не само Джуниър Дийвър, а и болницата, където умря Боби.
Кинг кимна.
— Определено очаквам съдебен процес срещу болницата. Смешна работа — да съдиш заведение, върху което е изписано името ти.
— Според мен това ни най-малко няма да попречи на Реми Батъл.
— Не съм и очаквал нещо друго. — Кинг уморено се разкърши. — Чудя се дали да отида в кантората, или да си доспя на шлепа.
— Аз смятам да потичам — каза Мишел. — Защо не дойдеш и ти? Ендорфините са полезни за мозъка.
— Да тичаш! — възкликна той. — Та ти току-що идваш от кикбокс!
— Това беше вчера, Шон.
— Знаеш ли, че и Господ си е вземал ден за почивка?
— Нямаше да си взема, ако беше жена.
— Добре, убеди ме.
Тя го изгледа доволно.
— Значи ще дойдеш да тичаш с мен?
— Не, връщам се на шлепа да спя. Щом е било добро за Господ, значи и на мен няма да ми се отрази зле.
30
Пощата имаше строги инструкции незабавно да предава на полицията всяко съмнително писмо, адресирано до „Газет“. Посланието за Хинсън пристигна в деня след убийството на Боби Батъл. Текстът бе съвсем кратък и ясен.
Един адвокат по-малко, на кого му пука? Вярвам, че този път знаете кой не съм. До скоро.
Междувременно Силвия Диас се бе надигнала от леглото и най-сетне извърши аутопсията на Робърт Батъл.
В момента тя седеше с Кинг и Мишел в кабинета си. Каза им, че Уилямс и Чип Бейли са присъствали на аутопсията.
— И тъй, как е убит Боби? — попита Кинг.
— Няма да знам със сигурност, преди да дойдат резултатите от токсикологията, а това ще е след около седмица, но изглежда, че някой е инжектирал в торбичката за венозно вливане голямо количество калиев хлорид. За по-малко от десет минути той е минал по тръбичките и е навлязъл в тялото. В такъв случай веднага след това настъпва сърдечна дефибрилация. При неговото състояние краят е бил бърз и за щастие безболезнен.
— Всичко това подсказва известни медицински познания — предположи Кинг.
Силвия се позамисли.
— Вярно е, че калиевият хлорид рядко се използва за убийства. Но ако човекът е имал медицински познания, значи действа доста немарливо.
— Какво имаш предвид?
— На Батъл бяха сложени обичайните венозни системи: хепарин против съсирване на кръвта, физиологичен серум, антибиотик срещу белодробната инфекция от дългото интубиране и допамин за контрол на кръвното налягане.
— Добре, и какво ни говори това? — попита Кинг.
— Ако човекът беше инжектирал калиевия хлорид направо в тръбичката вместо в найлоновия плик, щеше да постигне същия смъртоносен резултат, но без възможност това да бъде открито. Трябва да знаете, че физиологичният серум съдържа калиев хлорид. Така беше и във венозната система на Батъл. Успях да установя, че някой е добавил калиев хлорид, едва след като сравних концентрацията му с тази на стандартна система. Дозата трикратно надхвърляше нормалното ниво — предостатъчно, за да го убие.
— Тоест казваш, че ако калиевият хлорид беше влязъл направо в тръбичката, изобщо нямаше да забележиш?
— Да. Остатъкът в тръбичките би бил недостатъчен, за да предизвика подозрения. Всъщност по-скоро бих заподозряла нещо необичайно, ако нямаше следи от калиев хлорид. А както вече казах, в организма на Батъл се съдържаха значителни дози от това вещество. То се абсорбира по естествен път, тъй че аутопсията не би констатирала превишена доза.
— Тогава излиза, че човекът има известни медицински познания, но не е специалист? — каза Кинг.
— Или пък — вметна Мишел — иска да открием, че Батъл е бил убит. Сякаш нямаше да забележим часовника и перото.
— Малко остана да не ги забележим — напомни й Кинг. — Перото бе паднало на пода, а венозните системи и болничните табелки закриваха часовника.
— И все пак ми се струва нелогично — каза Силвия. — Нали първото правило на всеки убиец е да извърши идеалното убийство? А ако е така, нима не се стремят към съвършеното внушение, че изобщо няма убийство?
Мишел и Кинг поклатиха глави едновременно. Не им хрумваше теория, която да обясни поведението на убиеца.