Игра на часове

Сестрата се смути.

— Понякога дежурната стая остава празна.

— Например при застъпването на нова смяна? — подсказа Кинг.

— Да. Ако някой е дошъл след мисис Батъл, трябва да е влязъл през задната — врата, иначе щяхме да го забележим.

— Разбирам — отвърна Кинг.

— Голям риск е било да влиза, когато болницата гъмжи от народ — отбеляза Уилямс.

— Е, ако някой е искал да извърши подобно нещо — каза сестрата, — не би могъл да избере по-подходящо време.

— Да, несъмнено — каза Кинг.

На излизане Кинг спря пред стаята на сестрите.

— Може ли да огледам? — попита той старшата сестра. — Мина зад широката конзола и огледа изображенията върху мониторите. — Не се води запис, нали?

— Не. Камерите не са за охрана, а само за наблюдение на пациентите.

— Е, май ще трябва да си преосмислите философията.

— Какво беше това? — попита Мишел, след като напуснаха дежурната стая.

— Хрумна ми, че човек, запознат с болничните процедури, би трябвало да знае и за камерите. Не е твърде приятно да попаднеш на екран точно когато убиваш някого; отразява се много зле на съдебната защита. Във всички други стаи камерите бяха разположени така, че да обхващат цялото легло и апаратурата от двете му страни. В стаята на Батъл се виждаше само леглото и дясната страна.

— Убиецът е изместил камерата, за да не го забележат какво върши, ако някой случайно е наблюдавал монитора.

— Точно така.

На изхода от болницата срещнаха Хари Карик. Въпреки ранния час адвокатът беше облечен със сако от туид и скъпа спортна риза.

— Хари, какво търсиш тук? — попита Кинг.

— С Боби Батъл сме стари приятели. По-точно бяхме стари приятели. Освен това съм юридически съветник на болницата. Обадиха ми се у дома. Току-що приключих разговорите с ръководството. Признавам, че има конфликт. Но това е положението. Видяхте ли Реми?

— Не, когато пристигнахме, си беше тръгнала.

— Знам поне отчасти какво са открили в стаята на Боби — каза Карик. — Вероятно има и още.

— Само дето засега не знаем какво е.

— Добре, няма да ви задържам, но скоро трябва да поговорим за случая с Джуниър.

— Как върви?

— Разкритията ви досега бяха ценни, но не ми помагат особено. Опипах почвата с прокурора — исках да разбера дали ще прояви снизхождение, ако Джуниър се признае за виновен, но той не обели и дума. Без съмнение всичко е в ръцете на Реми. Тя и преди беше разстроена, а сега, след смъртта на Боби, не вярвам да е омекнала.

— По-скоро се е ожесточила — подхвърли Мишел.

— Сигурно — мрачно се съгласи Карик. — Е, няма да ви задържам. Ако чуете нещо повече за смъртта на Боби, обадете се.