Персевал, или Разказ за Граала

да са се чувствали прекрасно… Но там живеели ужасно, [1748] измъчвани от страшен глад, осъдени на вечен ад. Отвътре — никаква разтуха, отвънка — пустош и разруха, [1752] където пътник да премине, навред го срещали руини, невиждали човешки крак. В града им имало все пак [1756] два манастира — две абатства, единият — за бедно братство, а другият — за монахини. Ала сред всичките руини [1760] една икона не открил, защото манастирът бил ограбен и опустошен, вратите зеели весден, [1764] ни мелница, ни пещ в града, за да заситиш с хляб глада, ни плодове да събереш, ни нещичко да продадеш. [1768] Младежът сварил в този вид града — опразнен и разбит, със замък, в който нито сидър, ни хляб, ни вино се намира. [1772] Накъм дворец, покрит със плочи, младежът после се насочил, като вървял подир слугите. Все пак внимателни били те, [1776] помогнали му и той слязъл от коня. В този миг излязъл от замъка един мъж млад, държейки във ръка халат, [1780] друг повода на коня взел и във яхъра го завел — един яхър, където няма ни жито, ни овес, ни слама. [1784] И всички заедно поели по стълбището и въвели младежа във просторна зала. Една девойка се задала [1788] в миг откъм залата голяма, след нея пък вървели двама мъже, отрано посребрели, несгоди тежки преживели. [1792] Те щели да са в свойта сила, ако не ги била сломила така неволята горчива. Девойката била красива, [1796] със грация на папагал, с наметка, с туника и шал — и всичко в пурпур и позлата: със хермелинова подплата, [1800] с яка самурена, обшита със нишки сребърни, които блестели като чист елмаз. И да съм имал случай аз [1804] да ви описвам красотата, с която Бог дарил жената (косите, устните, челото), ще го направя пак, защото [1808] тук всеки щрих е много важен — най-дребната подробност даже. Разпуснела ли си косата, блестяла тя като позлата. [1812] Чело — високо, гладко, бяло, досущ изваяно стояло. Като че майсторска ръка я е изписала така: [1816] с кафяви вежди тънки, вити, с игриво пламъче в очите и с поглед винаги засмян, с нос прав, изящно очертан, [1820] а на лицето снежнобяло червило, като лъч изгряло, подсилвало й красотата63. Тя грабвала ума, сърцата [1824] с вълшебство приказно, което Бог бил й пратил от небето — на друга той не бил го дал. А щом младежът я видял, [1828] един на друг се поклонили, и другите я поздравили. Тя хванала го за ръката и рекла с горест на душата: [1832] — О, рицарю мой, друже драг, простете ми, че няма как да ви приемем тука днес и по достойнство, и по чест. [1836] Не ща да чуете от мен ни плач, ни жалби в този ден, да не помислите, че просто говоря аз така, че гостът [1840] да си замине… Не дай боже! Ще ви посрещнем, както можем, пък Бог и по-добро да дава. И го завела тя тогава [1844] във стая пищно подредена, просторна, ярко осветена с висок таван небесносин и към леглото с балдахин, [1848] застлано цялото с коприна, насочили се те двамина, един до друг се настанили, до тях веднага приближили [1852] шест-седем рицари, които със удивление нескрито поглеждали го, а той там стоял безмълвен като ням [1856] и все си мислел за съвета на благородника… Мъжете, озадачени, промълвили: — Не е ли странно, Боже мили, [1860] че непрекъснато мълчи! Той ням е — ясно си личи. И жалко, че на този свят май по-красив не е познат. [1864] Та те са лика и прилика с пленителната, ведролика, но тъй измъчена девойка. Направо са чудесна двойка, [1868]