Посвещаването
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: the secret circle #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-96-8
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Посвещаването». Краткое содержание книги:
Черно и бяло. Това беше първото, което й хрумна. Всичко беше само черно и бяло като повърхността на луната. Съвършения полумесец току-що беше изгрял и се издигаше чист и бял на фона на нощното небе, а призрачно бялата пяна на вълните играеше сред черното море. Пред нея стоеше силует, сияещ с бледа светлина.
Диана?
Тя носеше тънка бяла дреха без ръкави. Над единия й лакът беше закопчан сребърен накит с причудливи гравюри, а на челото си носеше нещо като диадема с полумесец, чиито върхове сочеха нагоре. Дългата й коса беше разпусната и изглеждаше като изпредена от лунна светлина.
В ръката си държеше кинжал.
Сега Каси си спомни с ужасяваща яснота съня, в който майка й или баба й беше изрекла думата жертвоприношение. Затова ли я бяха довели тук? За да бъде жертвана?
Тя изумено се вгледа в кинжала и в лунните отблясъци, играещи по острието му. После вдигна поглед към лицето на Диана.
„Никога… нямаше да повярвам, че би помогнала на Фей да извърши това. Но ето те тук с кама в ръцете. Как да не вярвам на собствените си очи?“
— Обърни се — нареди й нечий глас.
Каси позволи на тялото си да се обърне.
В пясъка беше очертан голям кръг. Във вътрешността му и извън него бяха наредени свещи. Восъкът им капеше върху пясъка, а пламъчетата им танцуваха заедно с лекия бриз. Бяха с всякакви размери и цветове. Някои се бяха наклонили и изглежда, горяха отдавна, ако се съдеше по изтеклия от тях восък.
Вътре в кръга стояха членовете на клуба. Лицата им просветваха в ужасеното съзнание на Каси подобно на отблясъци по време на гръмотевична буря. Този следобед беше видяла същите лица, събрани около масата в задната стаичка. Горди. Красиви. Чужди.
Сред тях беше Фей, облечена изцяло в черно. И ако косите на Диана изглеждаха като изпредени от лунна светлина, то нейните бяха като изтъкани от мрак.
Диана мина покрай Каси и влезе в кръга. Неочаквано Каси осъзна, че линията му не е завършена. Точно пред краката й имаше пролука.
Стоеше точно на прага. Вдигна уплашените си очи и потърси погледа на Диана. Но нейното лице беше хладно и отчуждено и не изразяваше нищо. Сърцето на Каси, което досега биеше глухо, ускори ритъма си.
Диана се обърна към останалите с ясен мелодичен глас:
— Кой ще я предизвика?
Фей отвърна дрезгаво:
— Аз.
Каси не видя кинжала, докато Фей не го вдигна и не го опря в гърлото й. Притисна острието и Каси усети как очите й се навлажняват.
— Предизвиквам те — каза й Фей. — Ако в сърцето ти има страх, за теб ще е по-добре да се прободеш сама с този кинжал, отколкото да продължиш. Така че, какво избираш, Каси? — Гласът и се сниши до интимен шепот, който останалите едва чуваха. — Има ли страх в сърцето ти? Внимавай какво ще отговориш.
Каси гледаше втрещена. Страх в сърцето й? Нима беше възможно да няма страх в сърцето й? Те бяха направили всичко възможно, за да я доведат до пълен ужас — разбира се, че имаше страх в сърцето й.
Сетне отмести поглед и се вгледа в Диана.
Спомни си за думите на Лоръл в задната стаичка, когато Фей намекна, че Диана може би има нещо общо със смъртта на Кори. Лоръл се беше объркала за миг, но после лицето й се беше прояснило и тя беше казала: „Не ме интересува какви ги говориш, никога няма да ме накараш да повярвам, че Диана е наранила Кори.“
„Ето това се нарича вяра — помисли си Каси. — Да вярваш въпреки всичко.“ Тя самата имаше ли такава вяра в Диана?
„Да. Имам.“ Вгледа се в спокойните й зелени очи. „Тогава мога ли да й се доверя въпреки всичко? Достатъчно, че да спра да се страхувам?“
Каси търсеше отговора вътре в себе си. Всичко, което се случваше тази нощ — извличането й от постелята, пренасянето й без никакво обяснение, ножът, целият този ритуал… й подсказваше, че е в беда. А и някой все пак беше убил Кори. Но…
Откри отговора в дълбините на съзнанието си. „Вярвам ти, Диана. Вярвам ти. Въпреки всичко. Вярвам ти.“
Каси вдигна поглед към Фей, която чакаше реакцията й с котешка усмивка на лицето. Взряна в тези странни очи с цвят на мед, тя каза ясно:
— Продължавай. Няма страх в сърцето ми.
Още докато го изричаше, усети как страхът се отцежда от тялото й. С него си отидоха и слабостта, световъртежът и сърцебиенето. Изпъна се, въпреки че ръцете й още бяха завързани на гърба, а кинжалът все още бе опрян в гърлото й.