Посвещаването
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: the secret circle #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-96-8
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Посвещаването». Краткое содержание книги:
„Може да е глупаво, но наистина прилича на човек. Ето ги и краката. Жълтото може би е коса. Явно е заспал… Но кой би могъл да заспи така? Точно до пътя. Разбира се, треволяците го закриват, но все пак…“
Вече беше съвсем близо и всичко като че премина в забавен каданс — всичко, с изключение на бесните й препускащи мисли.
„О, слава Богу, изглежда, не е човек. Прилича на натъпканите със слама чучела за Хелоуин. Ето, прекалено извито е в средата… никой не би могъл да се свие така… вратът е изкривен като на онази кукла в шкафчето ми. Сякаш някой е издърпал главата от тялото…“
Собственото й тяло се държеше странно. Гърдите й натежаха, а мускулите й се разтресоха. Колената й така се огъваха, че едва стоеше изправена. Усети някакъв блясък в очите си, сякаш всеки момент щеше да припадне.
„Добре, че не е човек… но, о, Боже, нима това е ръка? Куклите нямат такива ръце… не и длани с малки розови нокти… и не носят пръстени, тюркоазени пръстени…“
Къде ли беше виждала такъв пръстен?
„Погледни го по-отблизо… не, не гледай, не гледай…“
Но вече беше погледнала. Сгърчените пръсти бяха на човек. А пръстенът беше на Кори.
Каси не осъзна, че пищи, докато не изкачи наполовина хълма. Краката й, които допреди малко се тресяха, сега я носеха нагоре с бързи скокове.
— Помощ, помощ, помощ! — викаше тя.
Отново и отново. Но писъците й бяха толкова слаби и немощни… не беше чудно, че никой не я чу. Като в кошмар, в който гласните струни се парализират.
Но все пак някой я чу. Когато Каси стигна билото на хълма, горе задъхана се появи Диана и я стисна за раменете.
— Какво има?
— Кори! — задави се Каси и продължи с несигурен глас: — Диана, Кори има нужда от помощ! Ранена е. Нещо не е наред… — Знаеше какво не е наред, но не можеше да го изрече. — Помогни й…
— Къде? — рязко я прекъсна Диана.
— Долу. В подножието. — После противно на всякаква логика добави: — Но не ходи там, моля те…
Имаше чувството, че се разпада. Не можеше да се справи с това… но и не можеше да остави Диана да слезе сама там долу.
Диана летеше по стъпалата. Каси я следваше сковано. Видя как приятелката й стигна подножието и се поколеба за миг, после бързо коленичи и се приведе напред.
— Тя…? — Каси стискаше ръце си.
Диана се изправи. Каси отгатна отговора по свитите й рамене.
— Студена е. Мъртва е.
После Диана се извърна. Лицето й беше бяло, а зелените й очи горяха. Нещо в изражението й вдъхна сили на Каси, която се запрепъва по последните няколко стъпала и я прегърна.
Усещаше как Диана се притиска в нея. Кори й беше приятелка.
— Всичко ще се оправи. Ще се оправи — каза Каси задъхано. Продължаваше да говори несвързано. Нищо не можеше да се оправи. В съзнанието й отекваха думите: „Някой ден може теб да намерят в подножието на тези стъпала със счупен врат. Някой ден може теб да намерят…“
Вратът на Кори беше счупен.
Така каза докторът от полицията. След като Каси и Диана се качиха отново горе, целият ден премина като в сън. Възрастните дойдоха и поеха нещата в свои ръце. Училищното ръководство, полицаите, лекарят. Задаваха въпроси. Записваха си нещо в бележниците. Децата от училището стояха там и наблюдаваха всичко. Те също задаваха въпроси.
— Какво чакаме? Защо просто не я хванем? — питаше Дебора, когато Каси влезе в задната стаичка. Нейният клас не беше в обедна почивка, но явно през този ден никакви правила не важаха. — Всички я чухме да го казва — продължи Дебора. — Сюзан, Фей и аз… дори тя го чу. — Тя махна към Каси, която с вдървени пръсти се опитваше да извади кутийка сок от машината. — Тази кучка каза, че ще го направи, и го направи. Така че какво чакаме?
— Чакаме истината — тихо и хладно отвърна Мелани.
— От тях ли? От външни хора? Не говориш сериозно. Те никога няма да признаят, че Сали го е извършила. Полицаите твърдят, че е било нещастен случай. Нещастен случай! Нямало следи от борба, казват. Подхлъзнала се била на мокро стъпало. Но знаеш ли какво говорят учениците? Разправят, че е бил някой от нас!
Лоръл вдигна поглед от горещата вода, която изливаше върху някакви сушени листа в чашата си. Носът й беше червен.
— Може и да е бил някой от нас — каза тя.
— Кой например? — разпали се Дебора.
— Например някой, който не я е искал в клуба. Някой, който се е опасявал, че тя ще застане на грешната страна — рече Лоръл.