Посвещаването

— И какво предлагаш? — попита Диана. — Да се разпадне кръгът? Знаеш, че трябва да бъдем дванайсет. Какво ни остава — да чакаме, докато родителите ти или семейство Хендерсън не си родят още едно дете? Ние останалите си нямаме дори двама живи родители. Ние сме последните. Последното поколение в Новия свят. И ако не можем да затворим този кръг, всичко свършва с нас.

Заговори Мелани, която беше наметнала върху всекидневните си дрехи бледозелен шал с ресни, на вид толкова стар, че сякаш щеше да се разпадне:

— Нашите родители, баби и дядовци биха останали доволни, ако се провалим. Те искат да оставим всичко това в миналото, както са постъпили те самите, както са постъпили и техните родители. Те не искат да изравяме старите традиции и да събуждаме Древните сили.

— Те са страхливци — пренебрежително рече Дебора.

— Ще се радват, ако не успеем да завършим кръга — продължи Мелани. — Но това ли искаме ние? — И тя погледна към Фей.

— Човек може да постигне много неща и сам — отвърна Фей студено.

— О, стига — намеси се и Лоръл. — Няма да е същото, ако не се опира на силата на кръга. Освен ако — добави тя — някой от нас не планира да се добере до инструментите на посветените, за да ги използва сам.

Фей я дари с ослепителната си усмивка.

— Не аз търся изгубените инструменти — каза.

— Сега не става дума за това — остро се намеси Диана. — Въпросът е искаме ли да завършим кръга, или не.

— Ние искаме — каза един от братята Хендерсън. Беше Крис. Каси откри, че вече може да ги различава. И двамата изглеждаха бледи и напрегнати на лунната светлина, но очите на Крис не бяха така жестоки. — Ще направим всичко необходимо, за да открием убиеца на Кори.