Димитър

„Какво намирам в мен? — попитал я веднъж Майо. Струвало му се повече от ясно, че ако бракът й приключи, тя незабавно ще заживее с него. — Аз съм много по-възрастен от теб и изобщо не съм хубав.“ Тя уловила ръката му, погледнала го в очите и казала: „Смешко е вечен.“ Снимките на филма отивали към своя край. Майо прекарал доста седмици в неуморно четене и интензивно мислене. Една априлска сутрин той се събудил, вперил широко отворените си очи в тавана на стаята и непредсказуемостта на живота и станал от леглото. Отишъл веднага до бюрото и започнал трескаво да пише нещо в голям жълт бележник. Последвали много безсънни нощи, в които лекарят крачел напред-назад из апартамента, борейки се с невероятно трудното решение. Един ден снимките на филма завършили и двамата се озовали на летище Лод, за да се сбогуват: отчаяният Майо и любовта на живота му, която щяла да се качи на самолета за Щатите. Докато стояли и се гледали в очите, Майо я попитал: „Все още ли искаш толкова силно да имаш дете?“ Тя свела глава и отговорила: „Да“, а Майо бръкнал в джоба си и й подал пощенски плик. „Не го губи — предупредил я мрачно. — Дай го на лекаря си.“ „Какво е това?“ „Няма значение — отговорил той. — Просто не го губи.“

Пликът съдържал рецепта за лечение на безплодието й.

По-късно тя заченала и родила момче.

Майо не я видял никога повече. Освен във филмите.

Майо, Мерал и аз. И тримата сме загубили любовта на живота си. Майо се опитва да преоткрие своята, като лекува хората, а Мерал, като се грижи за безопасността им. Ами аз? Не мога да кажа. Още не. И така, позволи ми да премина към последните новини. Ще споделя нещо, за което четох неотдавна. Иска ми се да го бях знаел по-рано. Толкова е странно. Звездата Сириус има невидим придружител, който днес наричаме „Сириус Б“. Не можеш да го видиш без телескоп. Никой не е подозирал за съществуването на втората звезда до средата на деветнайсети век. Но племето догон от Мали е знаело за нея още преди стотици години! Наричат я „Дигитария“! Красиво име, не мислиш ли? Догоните били наясно, че орбитата й е елиптична и че орбиталният период е точно петдесет години. Знаели, че се върти около оста си. Също така вярвали, че е най-малкият небесен обект, но и най-тежкият. Сега наистина се оказва, че този тип звезди са най-малките, които познаваме. Изградени са от свръхплътна материя, каквато не съществува никъде на Земята. Как е възможно догоните да са знаели подобно нещо? Сириус Б свети десет хиляди пъти по-слабо от Сириус А, но въпреки това в продължение на столетия племето вярвало, че тя е най-важната звезда на небето, което обяснява и защо религията им се основава на нея. Астрономия, космология, биохимия — догоните познават всички тези науки и твърдят, че са получили информацията от извънземни същества. Наричат ги „Номо“ и ги делят — поне според един древен догонски текст — на различни категории: Номо Дие, който е Бог, и Номо Титание, същества, дошли на Земята с космически кораби в ролята на посланици на Номо Дие. Накрая се споменава за „О Номо“, който ще бъде пожертван в името на пречистването и реорганизацията на Вселената (това ми напомни съня с „червената светлина“) и ще приеме човешка форма, след което ще се спусне на Земята. После прочетох нещо още по-смайващо. Ще цитирам: „О Номо раздели тялото си, за да нахрани хората, и докато Вселената пиеше от него, О Номо накара и хората да пият. Така той предаде своите житейски принципи на човешките същества.“ Малко по-нататък текстът казва, че О Номо бил „разпнат на дърво килена“ и скоро възкръснал от мъртвите.