Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Изгледа го и добави:
— Както казах, в Бордър Таун има много „може би“.
Травис кимна и се загледа към земята, отдалечаваща се все повече и повече под тях. Долу се виждаше магистрала в посока изток — запад, но без никакво движение по нея.
— И какво точно има на Театерщрасе номер седем? — попита той накрая.
Пейдж помълча, после въздъхна.
— Въпросът е не какво има там, а какво представлява самата сграда.
— И какво представлява?
Отново тишина. После:
— Оръжие.
Травис се извърна и я погледна. Зачака я да продължи.
— Театерщрасе седем е мястото, където ще се реши всичко — каза тя. — Това е запушалката в центъра на всичко, което планира врагът ни. Ако победим там, печелят всички. А ако загубим… — Млъкна, явно не искаше да каже останалото или може би дори да си помисли за него.
След малко продължи:
— Нищо от това няма да има смисъл, освен ако не започна от самото начало. Или поне ако не спомена най-важното.
Замисли се как най-добре да го направи, след което започна разказа си.
През пролетта на 1978 г. се случили две странни неща. Първото — на сто и петдесет метра под Уайоминг, а второто — на сто и петдесет метра южно от Пенсилвания Авеню. Най-мощната администрация на света, разполагаща с най-важното преимущество в историята на човечеството, решила да ограничи собственото си влияние.
През седмиците след катастрофалния провал на Свръхголемия йонен колайдър в Уинд Крийк президентът на Съединените щати и повечето от членовете на кабинета му били запознати с подробностите от пристигналите на място инспектори. Озовалите се долу представители на Министерството на енергетиката били хоспитализирани и освободени; освен декларациите за неразгласяване на случилото се им били осигурени консултации с психотерапевт, някои от които може би щели да продължат дълго време. Рубън Уорд останал в кома; бил откаран в „Джонс Хопкинс“ без промяна в състоянието.
На 3 април първият научен екип слязъл в СТЙК. Открили над деветдесет предмета, събрали се под Пролома — това название вече било общоприето. И ако някой от участниците все още се съмнявал, че към ситуацията трябва да се подхожда много внимателно, откритията на екипа били повече от красноречиви. В състоящия се от осемдесет и седем страници доклад за първия оглед думата „опасен“ се срещала повече от двеста пъти.
След запознаването с доклада президентът и старшите му съветници започнали дискусията в предвидима посока. Какво трябва да бъде нивото на секретност около проекта? До каква степен трябва да знае Конгресът за него? Кои военни контрактори да се привлекат и каква трябва да бъде ролята им в използването на този нов и непознат ресурс? Естествено, най-щедрите по време на предизборната кампания щели да бъдат първите кандидати, но колко други трябва да има зад тях? Две компании? Или може би три?
Няколко часа след започването на първата среща президентът се обърнал към човека, който до този момент не бил казал нищо — Питър Камбъл, професор от МТИ, тридесет и три годишен, най-младия член на Научния съвет.
— Май не сте съгласен — казал президентът.
— Не съм.
— Тогава кажете какво мислите.
Камбъл подбрал внимателно думите си.
— Нима някой в тази стая наистина вярва, че можем да запазим това в тайна? — Замълчал за няколко секунди в очакване на отговор. Отговор не последвал. — Вземете данните от Проекта Манхатън. Ако изобщо е имало какво да се пази в тайна. Колко време успяхме да издържим? Две години. Руската атомна програма е била в ход най-малко две години след това. Помислете си за количеството информация, която е трябвало да получат от нас, за да успеят, а след това си помислете, че този път им трябва да научат само две неща — че Проломът съществува и че е създаден от ускорителя. Това е всичко, което им трябва. Спецификациите на Свръхголемия йонен колайдър бяха публикувани в „Сайънтифик Америкън“ пет години преди завършването му.