Проломът

След няколко минути вече набираха височина и двата F-16 отново се пристроиха до крилете на голямата машина. Самолетът зави на североизток и пое към Швейцария по най-краткия възможен път.

Вътрешното разположение бе същото като на Хвърчилото. Травис седеше в голямо кресло срещу Пейдж в съответствието на стаята, в която бе открил мъртвата Елън Гарнър. Навън Уайоминг се простираше на изток към Небраска, огромен, кафяв и пуст.

— Наистина ли никога не се питаш? — попита Травис.

Пейдж го погледна.

— Моля?

— Говоря за Пролома. Каза, че дори не се опитвате да отгатнете какво има от другата страна. Направо не мога да повярвам.

Тя се замисли за момент.

— Всички се питаме. Но след като няма начин да проверим предположенията си и да ги сравним, всички те се свеждат до едно. Просто не знаем.

— Който и да е от другата страна, тунелът би трябвало да се отваря и при тях, нали? — каза Травис. — Нормално е да си помислиш, че са го забелязали. И как минават през него всички тези предмети? Дали някой не ги праща по три-четири пъти на ден?

— Доста хора смятат, че сме се закачили към съществуваща мрежа от тунели. Към някакъв извънземен еквивалент на пневматичните тръби, които се използват в банките. Може да е куриерска система, ограничена за неживи пратки. Нали? А може би не. „Може би“ е често срещано съчетание в Бордър Таун.

— Може би сте се закачили за някоя боклукчийска шахта — каза Травис. — Може всички тези изумителни неща да са само отпадъци.

Тя се усмихна и като че ли се изненада на собствената си реакция. Това бе първата усмивка, която Травис виждаше на лицето й. Помисли си, че целият полет си струва само заради нея.

— Това не го бях чувала.

— Свеж поглед — каза Травис.

Помълчаха известно време.

— Защо никой не може да мине през тунела? — попита накрая Травис.

— Има съпротивление, непосредствено на входа. Когато опиташ да пъхнеш нещо през него, съпротивлението го отблъсква, отначало със сила горе-долу колкото силата на гравитацията. Но съпротивлението се удвоява на всеки три сантиметра навътре, така че не можеш да стигнеш много надалеч. Жената, с която се разминахме в коридора, онази с червената коса, е доктор Фейгън. Тя проведе повечето изследвания на силата на съпротивлението. Иска да я преодолее, да намери начин да установи контакт с онези от другата страна на Пролома.

По някакъв начин думите й въздействаха на Травис по-дълбоко от всичко, за което бяха говорили досега. Реален контакт с онези същества — или неща — от другата страна.

Видя разбиране в очите на Пейдж, сякаш бе очевидно за какво си мисли. Може би беше. Може би тази идея поразяваше всеки по един и същи начин, когато я чуе за първи път.

— Малко вероятно е да се получи — каза тя. — Дори Фейгън го приема. Ако успееш да преодолееш първоначалната бариера, математиката пак ще е против теб. Попадаш в наистина шантава територия — Айнщайн, обща теория на относителността, забавяне на времето — все неща, които можем да изчислим, но не и да разберем всъщност. Както и да е, всичко води до едно и също заключение — каквото и да пратиш през Пролома, то просто ще се върне, преди да е стигнало до другия му край. Може да се върне месеци или години по-късно, или — и това е не само предположение — да се появи преди да си го пратил. Може би много по-рано.