Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Но през повечето време съм спокоен. Никога не съм бил по-спокоен и това страшно ми харесва.
на греъм му хрумна страхотна идея
откърти метална тръба от дъното на камерата (трябваше да я рита цяла вечност, за да успее) и използва острите ръбове да надраска черта по поликар-бонатния прозорец на вратата, действа!!! успя да издълбае около един сантиметър от едната страна и това е страхотно, очерта квадрата, който смята да изреже, така че онези задници да виждат какво смята да направи, много умен човек е, нищо чудно, че е секретар на енергетиката.
ще успеем да влезем след един-два дни и тогава рубън ще те яхна като някой шибан павиан кълна се.
проломът ни даде нещо
сигурно се е появило преди доста време, зелена тъкан с размерите на салфетка, не видях кога се появи, но я забелязах да лежи под пролома, а преди това не беше там. опитах да я вдигна, но това е необяснимо… тежи страшно, просто не мога да я вдигна, двамата с греъм успяхме да я избутаме, опитахме се да я пригладим на пода, какво е това, по дяволите??? не полудявам, наистина тежи стотици килограми, а е толкова малко!
греъм е страхотен
изгуби разсъдък за известно време и блъскаше с тръбата по прозореца когато забеляза че огромно (огромно) парче кожа от дланта му се е откъснало и виси, и пред очите на онези го хвана със зъби и го откъсна, страхотен е
убихме кързън, не беше съзнателен избор, просто изведнъж му скочихме и стана, никой няма вина, така че всичко е наред.
кой пее в пролома?
гласовете са толкова прекрасни, моля ви, искам да знам кой е.
спасение!!! хахахахаха
(греъм умря тази сутрин, дори не знам как, някой му е изтръгнал гръкляна, докато е спал.)
по-късно двама мъже в жълти костюми и алпинистка екипировка отвориха вратата на асансьора просто така, без никакво предупреждение, успях да убия единия с тръбата, но другият бе бърз като невестулка и се измъкна през покрива на кабината, като викаше недей.
високоговорител цял ден
говорят отгоре през шахтата на асансьора не ми пука просто млъкнете проклети да сте всички.
много съм ядосан че прозорецът е все още цял и онези вътре могат да оцелеят особено рубън той трябва да умре.
седенето при пролома оправя всичко.
цял ден при пролома ли прекарах?
ще бъда много добре след всичко това, ако мога да остана тук.
май знам кой
призрачни малки момичета, това има там. те пеят в пролома.
Травис затвори окървавения бележник и чу края на едно от обажданията на Пейдж. Самолетът щеше да излети след двайсет минути.
Тя кимна към дневника.
— Можеш да си представиш какво е станало после. Следващият екип, който се спуснал, бил въоръжен. — Помълча известно време, след което продължи: — Преломните гласове са само едно от хилядите неща, за които сме в пълно неведение. Нямаме никаква представа за произхода им, за значението им, за причината да имат такова въздействие върху хората. Просто не знаем, и може би никога няма да разберем. Често си мисля за Дейвид Брайс. Пълен отличник от Масачузетския технологичен институт, баща на четири деца, уважаван от всички, които са го познавали. Не успял да види опасността дори когато е стоял пред нея с отворени очи. Понякога се безпокоя, че това е единственото нещо, което Проломът знае как да разказва.
Изведе го в коридора и тръгнаха към широкото пространство в края. Мракът изглеждаше неправилно — според онова, което бе прочел току-що, Проломът би трябвало да се вижда още оттук. След още няколко крачки разбра причината. Влязоха в огромната камера и Травис видя извисяваща се черна грамада, която почти изцяло запълваше помещението — купол с височината на триетажна сграда.
Отдясно имаше проход — тунел като на иглу. Когато приближиха, Травис видя призрачната синя и пурпурна светлина, за която пишеше Брайс, да осветява бетонната стена срещу входа. На три метра от него имаше проста метална маса. Пейдж остави върху нея телефона и часовника си. Травис също остави своя часовник.
Помисли си, че ще го поведе към входа, но тя спря и каза:
— Бил си ченге. Детектив.
Той кимна.
— Добър ли беше?
Травис се изсмя.
— В никакъв случай не може да се каже, че съм бил добро ченге.
— Зная, че си бил корумпиран. Имам предвид друго. Добър ли беше като детектив? Идва ли ти отръки да разплиташ нещата?