Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Не долови осъждане в гласа й. А нещо друго. Очакване, доколкото можеше да прецени. Зачуди се защо.
— Да. В това бях добър.
Пейдж продължаваше да го гледа, без да мига. После присви замислено очи.
— Това може да се окаже полезно. Рядко се случва да имаме непредубедено око. Ще ти обясня по-подробно в самолета. Засега просто искам да знаеш какъв е залогът.
И го поведе към входа в купола и през тежката стъклена врата.
19.
Все едно гледаш в дълбини. В пещ. Така бе писал Брайс. Проломът представляваше овал, разкъсващ тънкия въздух, широк три метра и висок около деветдесет сантиметра. Сини и виолетови пипала светлина, подобни на пламък по плътност, но не и по форма, играеха по дължината на тунела, който бе с диаметър около метър и се губеше в безкрайността. Само в най-близкия метър тунелът се разширяваше, за да оформи широкия овал.
Вътре в гигантския купол, който защитаваше останалата част от сградата от неизвестно какво, около Пролома имаше по-малка система прегради, които трябваше да защитят онези, които влизат тук. Целта на стъклената клетка бе толкова очевидна, колкото и библиотечната тишина на помещението. Травис гледаше как отражението му се размазва ритмично върху вибриращото стъкло и си представи зловредните Проломни гласове, затворени в нея, само на няколко крачки от него.
Фокусира зрението си зад преградата, към самия Пролом, към тунела, свиващ се в точка в далечината. Възприятията му сякаш се устремяваха и огъваха към него, подобно на железни стружки към магнит.
— Знаем със сигурност само едно нещо за него — каза Пейдж. — Той води нанякъде. Дори не се опитваме да отгатнем накъде. Нищо не може да премине натам от нашата страна. И нищо живо не е излизало от другата. Но предметите го правят. Средно по три или четири на ден, вече повече от трийсет години. Единици, както ги наричаме.
Непосредствено под Пролома имаше нещо, което приличаше на подсилен батут. Квадратен, със страна метър и половина. Тъканта му изглеждаше едновременно гъвкава и здрава, а около краката му бяха навити ресори. Беше разположен така, че да омекотява падането на нещата, излизащи от отвора, независимо дали тежат грамове или цял тон.
Камерите непосредствено зад стъклото на клетката следяха Пролома от два ъгъла. Нямаше съмнение, че някой от етажите над следи денонощно предаваните от тях образи. Така тук можеше да се идва само когато се появят предмети.
— Някои единици се появяват редовно — каза Пейдж. — Двайсетте най-често срещани съставляват може би около деветдесет и девет процента от трафика. Някои от тях са зад теб.
Травис откъсна очи от Пролома и се обърна. На училищна дъска на стената пишеше: СЛЕДВАЩАТА УНИКАЛНА ЕДИНИЦА ЩЕ БЪДЕ ОЗНАЧЕНА 0697. Под дъската и от лявата й страна имаше редици стоманени лавици. По тях бяха подредени няколко копия на три вида предмети. Единият беше нещо като струна, яркобяла и малко по-дебела от копринена нишка. Краищата на всяка нишка, дълга около трийсет сантиметра, бяха затиснати с преспапие. Иначе щяха да отлетят. Нишките се рееха мързеливо, явно не бяха нито по-леки, нито по-тежки от въздуха. Сякаш гравитацията просто не им въздействаше. На редицата под тях имаше няколко розови кристала с дължина и дебелина на пръст. Травис не видя в тях нищо особено. На най-долната лавица имаше два образеца на онова, за което бе писал Брайс. Зелени парцали. Травис приклекна, за да ги разгледа по-добре. Бяха повече или по-малко гладки. Малкото гънки на тъканта бяха стегнати и остри, приличаха на втвърдени вени. Сякаш материалът е бил набръчкан, след като е бил във вакуум.
— Опитай да вдигнеш някой — подкани го Пейдж.
Травис опита. Посегна към най-близкия и го хвана в средата, сякаш бе кърпа за миене. Със същия успех можеше да се опита да хване и самата лавица. Кърпата не помръдна. Травис хвана едно крайче с палец и показалец и откри, че е в състояние да го повдигне. Но само толкова — предметът бе твърде тежък. Запита се за момент как техниците са успели да преместят тези неща, огледа се и видя на тавана малък кран. Ясно.
— Брайс не е бил луд — каза Травис.
— По отношение на това — не.
Пейдж взе един от розовите кристали от средния рафт и каза:
— При всичко, което не знаем за Пролома, едно е сигурно. Технологически онези от другата страна, които и да са те, ни превъзхождат толкова, колкото ние превъзхождаме яванския човек.