Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Пусна кристала от протегнатата си напред ръка. Той полетя надолу, но на педя от пода забави падането си и спря на половин сантиметър над бетона. От него се появиха резки тънки лъчи, насочени надолу. Предметът сякаш измерваше собствената си позиция и въртене. Секунда по-късно лъчите изчезнаха и нещото кацна с тих звън, който отекна в помещението.
— Всичко, което се появява оттам, ни озадачава — каза Пейдж. Кимна към зелените парцали. — Най-добрите специалисти в света са проучвали тази материя с помощта на най-съвременни уреди и сканиращи електронни микроскопи, способни да изолират отделни атоми. Не научиха нищо. Абсолютно нищо, след повече от три десетилетия работа. Казват, че материалът като че ли не е съставен от атоми. Кръстиха го кваркова решетка, но това е чисто налучкване, а не поддаваща се на проверка теория, и е почти сигурно, че грешат.
Травис отново се загледа в Пролома.
— Веднъж или два пъти месечно се появяват неща, които са или редки, или уникални — каза Пейдж. — Неща като Шепот. Така и не разбираме как действат, но обикновено можем да получим представа за предназначението им. Не винаги, но обикновено. Някои от тях имат много добро приложение — като медицинските инструменти, които използваха върху мен през изминалите няколко часа. Други са толкова опасни, че единствената ни грижа е да ги държим в безопасност, в заспало състояние и затворени на сигурно място. Повече или по-малко, именно това е причината за създаването на Тангента. Да събира онова, което излиза от Пролома. Да отделя доброто от лошото, да намери приложение за първото и да обезопаси второто.
Млъкна и се обърна към него. Травис я погледна и видя в очите й същия смътен унес, какъвто чувстваше и самият той. Явно нямаше начин да се избегне в близост до Пролома.
— През първата година след седми март седемдесет и осма, когато правителството се опитвало да реши какво да прави с това място, имало предложения асансьорната шахта да се напълни с бетон и тази камера да бъде запечатана завинаги. Каквито и неща да излязат от Пролома, полезни или опасни, щели просто да си останат тук и ние не бихме могли да бърникаме по тях. По онова време тези предложения изглеждали най-разумните. Баща ми не споделял това мнение. Посочил, че рано или късно от Пролома може да се появи нещо, което по същество е бомба с часовников механизъм. Нещо, което може да се окаже толкова опасно, ако бъде оставено само на себе си, че сто и петдесет метра земя не биха спасили света от него. Оказа се прав. През изминалото оттогава време пристигнаха най-малко три единици, отговарящи на тези критерии. Така че целта е очевидна. Най-умните и най-добрите хора на света работят с всички сили само за да не позволят на Пролома да отприщи някой кошмар. Представи си какво биха могли да направят с него най-лошите хора и ще разбереш какъв е залогът. — Погледът й се насочи към Пролома. — Тази сграда е най-силно охраняваният обект на Земята. Тя защитава Пролома и всичко, което излиза от него. Както и всичко, което ще излезе от него. И сега всичко е заложено на карта. Охраната не е достатъчна. Хората, които ме измъчваха и убиха баща ми, онези, които сега притежават Шепот в арсенала си, искат да поемат контрола над това място и ако през следващите часове нещата тръгнат зле за нас, ще спечелят.
20.
Външно — в буквалния смисъл на думата — Бордър Таун бе невзрачно място. Представляваше хамбар с олющена червена боя и купчина ръждиви автомобилни части покрай задната стена. Имотът бе очертан от няколко напукани килнати стълба, навремето част от ограда. Чакълест път, едва видим в равнината, простираща се до хоризонта във всички посоки, се губеше в пустошта на югозапад.
Но това беше само привидно. Запустялото място вероятно съдържаше достатъчно огнева мощ, за да отблъсне военно нападение. Дори нападение на американската армия.
Травис стоеше край отворените порти на хангара заедно с Пейдж и петнадесет други, които съставляваха по-голяма версия на екипите, които бе видял в Аляска. Вече бе научил правилните им имена — наричаха се „отделения“, а членовете им бяха „оператори“. В момента бяха облечени цивилно, оръжията и броните лежаха в зелени пластмасови касети, но телата и израженията им показваха, че са калени и добре тренирани хора. Пейдж имаше същия вид. Нямаше съмнение, че е излязла от техните редици, макар че вече бе ясно, че е по-висшестояща от всеки присъстващ.
Нещо проблесна в светлосиньото небе на запад и след малко Травис видя, че е точно това, което беше очаквал — необозначен бял „Боинг 747“.