Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Тамос кимна едва доловимо на Арлен. Рена не знаеше нищо за придворния етикет, но лесно познаваше предизвикателствата, когато ги видеше. Усмихна се, нетърпелива да види как Арлен ще пречупи надувкото.
За нейна изненада Арлен се поклони ниско.
— Граф Тамос — изрече високо и отчетливо, за да го чуят всички. — Благодаря ви, че сте предложили помощ и убежище на бегълците по земите си. Засвидетелствате голямо уважение на Хралупата, като стоите редом с дърварите в нощта.
Тамос присви очи и зачака уловката, но Арлен само се поклони повторно.
— Нека и аз ви се представя — рече той и вдигна поглед към Дарси, Касапите и всички в тълпата. — Всъщност на никого тук не съм се представял. Аз съм Арлен Бейлс от Потока на Тибит.
Над тълпата се възцари пълно мълчание. Рена се огледа — всички бяха стаили дъх за още.
Тишината продължи само няколко секунди, макар да ѝ се струваше много по-дълга. След това всички се разбъбриха едновременно, а какофонията се разрасна дотолкова, че ничии думи не се отличаваха. Дори Дървените войници започнаха да разговарят в строя.
Тамос погледна Дъг Касапина, а той се обърна към тълпата.
— Млък! — излая той над глъчта. — Това да не ви е жонгльорско представление, бе!
Моментално всички утихнаха, но личеше, че едва се сдържат. Нямаше да издържат дълго.
Тамос стисна устни.
— Потока на Тибит — измърмори. — Значи си от Мливари. Под властта на Юкор.
Изплю името като отрова.
Арлен сви рамене.
— Според границите по картата — да, но Юкор пет пари не даваше за Потока на Тибит и хората там му връщаха услугата. Отраснах в Потока, но отговарям само пред себе си. — Взря се в очите на графа. — Юкор не може да ми нарежда повече, отколкото вие.
Тамос присви очи и двамата се погледнаха. Графът бе убил няколко демона в битката и той и бронята му сияеха. Ореолът край него пулсираше в ритъм с дишането му и Рена знаеше, че благородникът ще е нечовешки бърз. Невероятно силен. А магията напираше у него и виеше за кръв.
Би могла да се притесни, ако срещу него не беше Арлен Бейлс. Татуировките по кожата му светнаха толкова ярко, че вече ги виждаха и другите. Рена не знаеше нарочно ли е, но ефектът бе очевиден. Мнозина дървари зашепнаха и започнаха да чертаят защити във въздуха.
Графът и Арлен се перчеха като два песа пред кучка, но Арлен имаше по-големи зъби и разполагаше с лоялността на глутницата. Навсякъде край тях дърварите стиснаха оръжията си по-здраво, а Дървените войници запристъпяха нервно от крак на крак.
Арлен не обърна внимание на напрежението и се усмихна обезоръжаващо. Обърна се към Рена, поклони се и направи плавен жест с ръка към нея. Може да се държеше, като да не го интересуваха обноските, но очевидно ги знаеше.
— Моите извинения, задето не представих придружителката си — каза той. — Това е Рена Танър, също от Потока. — Изправи гръб и погледна зад гърба на Тамос към сбралите се край тях дървари. — Двамата сме обещани.
Всички отново охлабиха челюсти пред очите на Рена, но този път и тя се присъедини. Само допреди миг клетвите и на двамата изглеждаха много по-нереални, отколкото сега, обявени така пред всички тези хора. Бе обещана на Арлен Бейлс. Отново.
Този път Тамос се окопити по-бързо, приближи се към Рена и се поклони, като целуна опакото на дланта ѝ.
— Чест е да се запознаем, госпожице Танър. Нека пръв ви предложа поздравленията си.
От пантомимите на жонгльорите Рена знаеше, че в Свободните градове благородните господа целуваха ръцете на дамите, но никога не го бе виждала наистина. Скова се, без ни най-малка представа как да реагира. Усети как лицето ѝ се налива с кръв и благодари на нощта, задето скриваше смущението ѝ.
— Б-благодаря — успя да смотолеви.
Тамос се надигна и се обърна към Арлен.
— Така — рече по-тихо, — ако си приключил със самоизтъкването за пред селяните, може ли да поговорим на четири очи?
Арлен кимна и прислужникът на графа ги отведе до голяма шатра от дебел плат, точно в центъра на защитената част от сечището. Вътрешността бе богато обзаведена с топли килими, легло с балдахин и огромна маса, обградена от столове. На почетното място нямаше стол, а нещо, което на Рена ѝ идваше да опише единствено като „трон“: тежко кресло от полирано дърво с висока облегалка и издялани като бръшлянови лози странични облегалки. Беше най-големият стол, който Рена бе виждала някога. Грейнал от магия и обкован в могъщата си броня, Тамос приличаше на самия Създател на трона си, готов за Съдбовния ден.
Миг по-късно Артър, слугата на Тамос, се прокашля и отвори платнището за пастира, когото Рена беше видяла да се грижи за Джо Кътър и останалите ранени. Носеше защитения си жезъл, но въпреки сивата брада и коса можеше да ходи изправен без усилие и нямаше нужда от подпирачка.