Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Разпространението на прехванатите и дешифрирани японски съобщения е било нередовно. Много от тях постъпват при ръководството на Азиатския флот на САЩ и при високопоставените лица във Вашингтон, но кой знае защо не и в щаба на Тихоокеанския флот в Пърл Харбър. Не всичко е ясно и с тези „предупреждения“, които са изпратени на американското военно командване на Хаваите. Както изтъква Робърта Уолстетър в изчерпателната си задълбочена книга „Пърл Харбър: предупреждение и решение“ („Pearl Harbor: Warning and Decision“, 1962): „Има разлика… между това да получиш сигнал някъде в купчината от несъответствия и да го възприемеш като предупреждение; има разлика и между това да го приемеш като предупреждение и да реагираш в съответствие с това. Разликите, колкото и да са прости, хвърлят светлина върху този мъгляв момент от историята.“
Предупрежденията от 27 ноември, отправени към Кимъл и Шорт, са били предшествани и от други, с далеч по-ранна дата, поне от април. Но сигналите за война съвсем не са предупреждения за нападение над Пърл Харбър. Нито във Вашингтон, нито в Пърл Харбър се е очаквало такова нападение.
Кимъл и Шорт не са били запознати със строго секретните дешифрирани документи, с които са разполагали американските специални служби. А те отчаяно са се били вкопчили в тях, страхувайки се да ги покажат на когото и да било, за да се предотврати възможността японците да узнаят, че пощата им се чете. Материалите от Меджик се пазят толкова ревностно, че само няколко души са видели дори японските шифровки. Та нали, ако са имали възможност да узнаят съдържанието им, Кимъл и Шорт биха предприели по-сериозни мерки за защита на Пърл Харбър (впрочем в ония години отношението към разузнаването е било такова, че едва ли такова нещо би се случило).
В едно от прехванатите съобщения между Токио и Вашингтон се казва, че ако японско-американските отношения са „в опасност“, Токио ще предаде прогноза за времето с думите „изток вятър дъжд“. Привържениците на теорията за заговор твърдят, че тази парола излиза в ефир на 5 декември. Но тогава защо, пита се, за това не са били известени Кимъл и Шорт? Може би изобщо не е имало такава „парола“? Нито комисията на Конгреса, нито Уолстетър, нито други, които са се занимавали с причините за трагедията в Пърл Харбър, не са оставили следи от това съобщение.
Нападението над Пърл Харбър, за което се говори, че било „като гръм от ясно небе“, в немалка степен повлиява върху развитието на американското разузнаване. Вече след Втората световна война, когато противник номер едно става Съветският съюз, американските стратези започват да говорят за възможен „ядрен удар Пърл Харбър“. Тези опасения и явната потребност от централизиране на американските разузнавателни служби изиграват ключова роля за решението на президента Труман през 1947 г. да създаде ЦРУ.
Корпорация Ранд, създадена от ВВС на САЩ за изработване на военни стратегически концепции, се захваща с проучване тактиката на „внезапната атака“. В края на 50-те години Робърта Уолстетър, по това време консултант в Ранд, започва работа над книгата си за нападението над Пърл Харбър. Всичките й източници са несекретни. По-голямата част от тях са 39-те тома от дебатите в Конгреса през 1946 г. Според съществуващата практика след завършване на работата върху ръкописа тя е трябвало да го предаде за мнение в Министерството на отбраната, което и прави. От Пентагона книгата е изпратена в АНС, където върху нея поставят гриф за секретност и нареждат да се изземат всички копия. Когато недоумяващата Уолстетър поискала да узнае защо е всичко това, й казват, че поради съображения за сигурност нищо не могат да й обяснят.
Разглеждайки възможните обяснения, по-късно тя казва: „Когато нещо се напише за кодовете, те [АНС] са винаги нащрек.“ Съгласно друга версия — че предупрежденията просто са потънали в „боклука“ на неотнасяща се към случая информация — нейният извод не съвпада с мнението на цензора от Министерството на отбраната, според когото президентът Рузвелт е знаел предварително за подготвяната атака от японците, но не е предприел никакви мерки. „И той изпраща ръкописа там, където всичко се засекретява“ — е изводът на Уолстетър. Едва през януари 1961 г., когато администрацията на Кенеди назначава ново ръководство на Пентагона, книгата е разсекретена и пусната за печат.