Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Президентът Джонсън назначава родения като него в Тексас Рабърн за ДЦР за изненада и разочарование на високопоставените кадри на ЦРУ, които предпочитат разузнавач от кариерата, човек от техните среди. Рабърн е без опит в разузнаването, когато заема поста. Според ветераните на ЦРУ от този период липсата на опит си проличава веднага. Роналд Кеслър, давайки оценка на Рабърн в книгата „ЦРУ отвътре“ („Inside the CIA“, 1992), пише, че когато президентът Джонсън се намесва в Доминиканската република през 1965 г., „Рабърн решава, че най-добрият му принос е да предаде на президента всяко късче хартия, получено в ЦРУ“. РИЧАРД ХЕЛМС — по това време първи заместник-директор на Централното разузнаване, не разрешава да се подхвърля неконтролиран поток от необработена, „сурова“ информация на президента. „С голяма симпатия се отнасям към Рабърн, но никога не съм работил с човек, който толкова да не съответства на заемания пост — си спомня Уолтър Елдър — бивш помощник на Рабърн. — Струва ми се, че президентът Джонсън му е направил мечешка услуга, като го е назначил за директор на Централното разузнаване.“
Радио Свободна Европа
Американска пропагандна програма, официално финансирана от различни недържавни източници (доброволни частни дарения). В действителност Радио Свободна Европа (РСЕ) е финансирана от ЦРУ. РСЕ е създадено през 1948 г. в резултат на изключително секретна директива на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, който дава зелена улица на пропагандистките операции на САЩ.
РСЕ излъчва предавания на чужди езици в комунистическите страни от Източна Европа. Аналогичната радиостанция Свобода излъчва специално за Съветския съюз. Сътрудниците на РСЕ си поставят задачата да пропагандират сред населението отвъд желязната завеса западната гледна точка за световните събития. През октомври 1956 г., когато унгарците въстават срещу комунистическото си правителство, РСЕ ги подкрепя, а директорът на отдел Психологически операции в ЦРУ по-късно нарича тази подкрепа поощрение без подстрекателство. РСЕ обаче препредава бунтовнически емисии, в които индиректно се говори за евентуална американска помощ.
Съветският съюз изпраща войски и танкове, които потушават унгарското въстание. След двуседмични битки загиват около 7000 унгарци. Правителството на Западна Германия — мястото, от което се излъчват предаванията на РСЕ, настоява да знае доколко тези предавания са насърчили въстаниците. Държавният секретар по това време — Джон Фостър Дълес, поддържа доктрината „да бъдат освободени окупираните страни“ и западните немци, както и много други се питат дали брат му АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, не е започнал практическата реализация на тази доктрина.
След 1956 г. ЦРУ хваща много по-здраво юздите на реторичните излияния на РСЕ и на Радио Свобода (което почти непрекъснато се заглушава от руснаците). Въпреки че двете радиостанции през 1973 г. получават открито правителствено финансиране, произходът на средствата от ЦРУ не се обявяват до 1975 г., когато е публикуван докладът на Комисията Рокфелер за дейността на ЦРУ.
Радиолокационен спътник за морско разузнаване (РСМР)
Първият в света СПЪТНИК за наблюдения на Световния океан, разработен и изстрелян в Космоса от Съветския съюз.
Западното разузнаване му дава означение RORSAT. Опитите с тези апарати от тази серия започват в края на 1967 г. Действащите спътници се появяват на околоземна орбита не по-късно от 1974 г.
Руснаците пускат 2 типа спътници за откриване на западни военни кораби в открития океан: RORSAT и апарат, оборудван за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ, EORSAT.
Спътниците за електронно разузнаване засичат и „фиксират“ радиоелектронните сигнали, излизащи от корабите, и по тях определят координатите и даже типа им (по характера на сигналите). Те могат също да се използват за настройване на бойни системи за откриване на предполагаеми ОБЕКТИ. Тези спътници влизат на въоръжение през 1970 г. Теглото им е 8,354 т и в началото са били извеждани в орбита 425–430 км над Земята. По-късните модели имат по-висока орбита и са пускани по двойки (за по-сигурна фиксация на обектите). В комплекс системата за космическо морско проследяване е изглеждала така: двойка спътници EORSAT и 1 спътник RORSAT, при което и 3-те спътника действат съвместно и съгласувано.
RORSAT носят на борда си активен радар за откриване на кораби обикновено от височина 864–944 км над Земята. Радарите им изискват значителна електроенергия, която се осигурява от малък ядрен реактор. Реакторният отсек тежи около 1 т и носи около 49,830 кг обогатен уран (U–235), за да може да произведе до 10 киловата енергия за 90–120 дни в Космоса. Първите спътници RORSAT имат дължина 13,25 м и тежат 4,540 т.