Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
На 27 ноември 1941 г., опирайки се на данните, получени от операция Меджик, военноморското министерство изпраща на адмирал Хазбънд Кимъл — командващ американския флот в Пърл Харбър, съобщение, което започва така: „Това официално съобщение да се смята за предупреждение за война.“ В директивата се казва също, че „през следващите няколко дни се очакват агресивни действия от страна на Япония“. В същия ден — 27 ноември, военното министерство изпраща на генерал-лейтенант Уолтър Шорт — командващ американските сухопътни войски на Хаваите, следната директива: „Военният конфликт може да се разрази всеки момент. И ако няма никаква възможност, повтарям — никаква възможност, да се избегне, Съединените щати са заинтересовани японците да направят първия ход.“
Кимъл не желае да безпокои цивилното население на Хаваите и затова не поставя флота в повишена бойна готовност. Шорт, който отговаря за хавайските укрепителни съоръжения, реагира на предупреждението, предприемайки допълнителни мерки срещу възможни диверсанти. (В тези години сред американците е разпространено мнението, че в случай на война японците, живеещи в САЩ, и американците от японски произход моментално ще преминат на страната на врага. В армията тези опасения пускат особено дълбоки корени. В средата на 30-те години подполковник Джордж Патън — по това време ръководител на армейското разузнаване, даже предлага да бъдат арестувани 128 лидери на местните японски общини и да бъдат държани като заложници в случай на война между САЩ и Япония.)
Страхувайки се от диверсии, Шорт издава заповед да се съкрати разстоянието между самолетите и да се подредят крило до крило, тъй като по този начин е по-лесно да бъдат охранявани. Това изиграва фатална роля, когато японците нанасят авиоудар по американските аеродруми в покрайнините на Пърл Харбър.
Единадесет дни след нападението на 7 декември президентът Рузвелт назначава следствена комисия за изясняване на причините за случилото се, известна като Комисия Робъртс (на името на председателя й — съдията от Върховния съд Оуън Робъртс). Комисията, която провежда закрито разследване, на 23 януари 1942 г. заявява, че Кимъл и Шорт не са действали в съответствие със заеманите от тях постове.
Като резултат двамата военни, вече освободени от техните задължения, получават нови назначения с понижение в длъжност и скоро и двамата подават оставка. Следващите 6 разследвания, проведени под егидата на армията и военноморския флот, също са тайни и закрити. Всички обстоятелства, свързани с трагедията в Пърл Харбър, са засекретени до края на войната. И едва на 15 ноември 1945 г. обединената следствена комисия на Конгреса успява да се събере за провеждане на първото открито разследване. То продължава цели 6 месеца. Свидетелските показания съставляват 15 000 страници.
Като цяло докладите, изготвени през юли 1946 г., хвърлят вината върху Кимъл и Шорт. Този път присъдата е конкретна: адмиралът и генералът не са взели под внимание предупрежденията, изпратени им от Вашингтон; не са привели войските си в състояние на бойна готовност; не са осигурили необходимата съгласуваност между отделните части; не са обявили военно положение на Хаваите. В същото време следствената комисия не вижда „нарушение на дълга“ от страна на Кимъл и Шорт, а само „допуснати грешки в ръководството“.
Обаче с това не се слага точка на трагедията в Пърл Харбър. През 1945 г. постиженията на американските декодировчици все още нямат гласност. От много от материалите на операция Меджик грифът за секретност е свален няколко десетилетия след войната. Тогава — през 1945 г., съперничещите си специални служби полагат всички усилия, за да скрият онова, което им е било известно.
Военноморският флот още преди войната създава мрежа от радиопрехващателни станции, за да наблюдава и да подслушва японските военни комуникации (вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ). На работата по прехващането на радиообмена между Токио и японското консулство на Хаваите не се е придавало особено значение, тъй като той е бил „натъпкан“ с огромно количество търговска информация, непредставляваща интерес за военните. Но на едно съобщение, изпратено в консулството на 24 септември 1941 г., е трябвало да се обърне специално внимание. В него Пърл Харбър се разделя на 5 сектора и Токио моли да бъде отбелязано разположението на американските кораби по квадрати. В последвалите по-късно разследвания на обстоятелствата на трагедията това е наречено „бомбардировъчен план“, където под „план“ се подразбира чертеж, а не заговор (английската дума plot има няколко значения, в това число „план“, „чертеж“ и „заговор“). Но първоначалният смисъл е „загубен“ и членовете на следствената комисия се увличат по теорията за заговор. Трябва да се отбележи, че съобщението, за което става дума, е адресирано до ТАКЕО ЙОШИКАВА — разузнавач от ВМС на Япония, работещ под ПРИКРИТИЕТО на вицеконсул.