Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Пуебло е имал за задача да наблюдава севернокорейските пристанища, да регистрира образци на радиоелектронни сигнали край севернокорейския бряг и да държи съветските военни кораби в района под електронно НАБЛЮДЕНИЕ.
В 11,50 часа сутринта на 23 януари Пуебло е на 15,8 морски мили от пристанището Вонсан, когато към него е забелязан да се приближава севернокорейски патрул SO–1. Патрулът е бил по-добре въоръжен от Пуебло. Скоро се появяват и корейски торпедни катери, а в 1,27 часа следобед проехтяват първите изстрели.
В 12,55 часа Пуебло изпраща радиограма до американското командване в Япония, че е под заплаха. Но нито американските части в Япония и Южна Корея, нито капитан III ранг ЛОЙД БЮКЪР предприемат отбранителни действия. Въпреки че някои от офицерите са изказали загриженост от приближаването на севернокорейските плавателни съдове, Бюкър не издава заповед за унищожаване на секретните документи и оборудване до момента, в който SO–1 започва да обстрелва кораба с 57-милиметрово оръдие.
По-късно Бюкър пише в „Протоколи на американския военноморски институт“:
Скоро вече беше очевидно, че е невъзможно да бягаме, без екипажът да бъде избит и да загубим всички секретни материали. Мислех си да спечелим време, като спрем. По време на стрелбата се унищожаваха секретните материали. Надявах се да свършим, преди всички да бъдем убити или корабът — пленен, или каквото бе писано да се случи. Отчаяно се надявах да се появят американски части, пък и имах съобщение от Камидзи [Япония], че „помощта вече идва“. А през това време се появиха два севернокорейски МиГ-а, и вече летяха над нас и ни обстрелваха с ракети, но без да улучват. Ние разбирахме, че ще се спасим само ако дойде обещаната помощ.
На борда на кораба са се намирали 28 души технически персонал за обслужване на разузнавателната апаратура. Между другото в никакъв случай не е трябвало да се допуска корейците да завладеят шифровъчното оборудване и ключовете към оперативните шифри. За тази цел е имало само 50 гранати с ударно действие (предназначени за унищожаване на вражески плувци или водолази, а не за изваждане от строя на такова оборудване), няколко кирки, няколко чука и 2 остарели режещи машинки за хартия, на които са нужни 15 минути, за да унищожат топ хартия с дебелина 12 см.
В 2,05 часа Пуебло предава: „УНИЩОЖАВАМ ВСИЧКИ КЛЮЧОВЕ КЪМ ШИФРИТЕ И ПО ВЪЗМОЖНОСТ ЕЛЕКТРОННОТО ОБОРУДВАНЕ…“ В 2,18 часа пристига радиограма, в която става дума за шифровъчни машини: „ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБАВИМ от KW–7, KWR–37 и KG–14. МИСЛЯ, ТОВА Е ВСИЧКО“. В 2,30 часа е получено съобщение: „… НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ УНИЩОЖАТ ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ. СТРАХУВАМ СЕ, ЧЕ НЯКОИ ОТ ТЯХ ЩЕ ПОПАДНАТ В ЧУЖДИ РЪЦЕ“. В 2,32 часа на Пуебло се качват севернокорейски войници. Пуебло спира да излъчва.
От намиращите се на кораба общо 400 секретни документа не е известно колко са унищожените, колко са прехванатите по електронен път съобщения и кои от криптографските машини са били пленени. Някои от моряците на Пуебло по-късно си спомнят, че са видели на борда все още неунищожени 2 брезентови чувала, натъпкани със секретни документи. Десетки секретни документи са били разпилени по палубата и каютите на кораба. Остават неунищожени също някои диаграми и наръчници. Никой от екипажа не успява по-късно да си спомни да е видял някой друг да е изгарял или хвърлял през борда тези документи.
След пленяването Пуебло е отправен към Вонсан. Съветски и китайски специалисти от разузнаването се качват на Пуебло дни след като е пристигнал в пристанището. Осемдесет и тримата американци са отведени на брега, някои са ранени по време на открития от севернокорейците огън, а един загива скоро. Оцелелите са били разпитвани, изтезавани и принудени да напишат признания. Единадесет месеца по-късно са освободени, след като САЩ се извиняват и признават, че корабът е бил в севернокорейски води.
Докато президентът Джонсън се опитва да се справи с кризата, която заплашва да прерасне във война, никой не обръща особено внимание на компрометираното шифровъчно оборудване. ШИФРОВИТЕ машини са без значение за вбесения президент, който обсъжда на четири очи възможността да се използва ядрено оръжие срещу Северна Корея. Що се отнася до военноморския флот, невероятното унижение от загубата на кораба значително надхвърля застрашеното криптографско оборудване и вече старите шифрови ключове.