Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Когато „Пърл Харбър: предупреждение и решение“ най-сетне излиза на пазара, отзивите са блестящи. Книгата си остава класически пример за това, как с нападение, подобно на това над Пърл Харбър, нещата могат да се объркат дори и в най-съвършените разузнавателни общности. „Трябва да приемем липсата на сигурност и да се научим да живеем с нея, — казва в заключение Уолстетър. — Никаква магия в кодовете или другаде няма да донесе сигурността. Плановете ни трябва да се градят без очакване на чудо.“
Пърпъл
Американска шифрова машина, използвана за дешифриране на японските дипломатически кодове. Работи на същия принцип както японската 97-шики О-бун Инджики, т.е. ПИШЕЩА МАШИНА С БУКВЕНА КЛАВИАТУРА 97 (номерът идва от годината на производство — японската година 2597 [1937]). Японската машина е коренно различна от германската ЕНИГМА и други електрически кодиращи машини, тъй като вместо дискове за установка на ШИФРОКЛЮЧА в 6 степени е имало 25 превключвателя. Енигма и другите кодиращи машини са на принципа на ротори — дискове. Японската машина е създадена от капитан Рисабуро Ито от военноморския флот и се използва за пръв път в Токио през февруари 1939 г. (Преди това Ито е превел книгата на ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ „Американската Черна стая“ („The American Black Chamber“, 1931) на японски език). До декември 1941 г. пишещата машина с буквена клавиатура 97 се използва от японското външно министерство, военноморското разузнаване и една трета от посолствата.
Американската Пърпъл до голяма степен е резултат от усилията на водещия декодировчик УИЛЯМ ФРИДМАН. Той, колегите му от армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, особено Франк Роулет, и военноморските специалисти създават първата машина Пърпъл през 1940 г. във военноморския център във Вашингтон след повече от 1 година упорита работа. Първото цялостно японско съобщение е дешифрирано през есента на следващата година. (Фридман нарича кадрите си „магьосници“ и вероятно от това обръщение произлиза терминът МЕДЖИК, използван за разузнавателните сведения, получени от Пърпъл.)
Контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — високопоставен сътрудник на американските разузнавателни служби в Тихоокеанския флот, по-късно пише в книгата си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985): „През втората седмица на септември [1940] временно премахнатите ключове от шифър Пърпъл бяха възстановени и онова гнезденце от жужащи и скърцащи връзки, положени в импровизирана черна дървена кутия, най-сетне възнаградиха месеците упорит труд, като изкараха първите разкодирани съобщения на секретната токийска дипломатическа поща.“
До декември 1941 г. в Съединените щати са създадени 8 машини Пърпъл. Две са използвани от радиоразузнавателната служба във военното министерство; две — в разузнавателната служба на военноморското министерство във Вашингтон; един апарат работи на военноморската станция КАСТ на Филипините. Останалите три са изпратени на британските декодировчици в ПАРК БЛЕЧЛИ. Първата е изпратена във Великобритания през пролетта на 1941 г. на борда на бойния кораб Кинг Джордж V заедно с четирима американци, които да работят с британските декодировчици. (Една от 3-те машини, изпратени във Великобритания, очевидно е трябвало да бъде за разузнаването на американската военноморска щабквартира в Пърл Харбър.)
Освен машината Пърпъл и декодировчиците от армията и военноморския флот трябва да определят и ключа, който японците променят ежедневно. Този ключ не просто „се възстановява“ периодично, но и се развива система от „предвидени ключове“, а старите могат да се използват след определени манипулации.
Във Вашингтон армията и военноморският флот си сътрудничат в криптоложките усилия и постижения. Армията обработва съобщенията на четните дни, а военноморският флот — на нечетните, като си обменят всички резултати. (По-късно военноморският флот поема нечетните месеци, а армията — четните.)
Този съчетан процес по прехващане и криптология осигурява около 7000 дешифрирани дипломатически съобщения през 6-те месеца преди японската атака над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. Това означава средно по 300 съобщения на ден. Най-важните се предават на малка група висши служители във Вашингтон: президента Рузвелт, държавния секретар, министъра на войната, министъра на мореплаването, началник-щаба на армията, ръководителя на военноморските операции и няколко висши РАЗУЗНАВАЧИ от всяка служба. Изписват се 14 копия от всяко дешифрирано съобщение — 12 за разпространение (които подлежат на връщане, след като се прочетат) и 2 за армейския и военноморския архив.