Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не те разбирам.
— Времето — каза Люк. — Или го имаме в излишък, или е прекалено малко. Точно сега времето ни е прекалено малко.
— Окончателно те изтървах.
— Де да беше така.
Хълмовете бяха вече по-близо, но почвата под краката ни продължаваше да кротува. Продължихме да се влачим напред.
Мислех си за догадките на Бил, за съмненията на Рандъм и за предупреждението на Мег Девлин. Мислех си също и за странния патрон, който бях открил в джоба на Люк.
— Това нещо, към което сме се запътили — обади се той, преди да успея да се включа с нов въпрос, — е твоят Дяволски чекрък, нали?
— Да.
Люк се засмя.
— Значи в Санта Фе си казвал истината, когато ми обясняваше, че му е необходимо по-особено място. Само дето пропусна да споменеш, че си открил това място и си го построил там.
Кимнах.
— А ти да имаш да кажеш нещо за своите планове за основаване на компания? — попитах аз.
— Всичко беше само за да те накарам да се разприказваш.
— Ами Дан Мартинес и това, което ми каза той?
— За него не знам. Наистина не го познавах. Така и не успях да разбера какво искаше и защо стреля по нас.
— Люк, а ти какво всъщност искаш?
— Точно сега искам да видя онова проклето нещо — каза той. — Да не би това, че си го създал именно тук, да го е надарило с някои особени способности?
— Да.
— Какви например?
— Такива, за които дори не бях помислял за съжаление — отговорих му аз.
— Назови ми поне една от тях.
— Съжалявам — казах аз. — Но въпросите ти станаха твърде много, а отговорите са все тъй малко.
— Хей, та аз съм човекът, който преди броени минути те измъкна от ръба на бездната.
— И който, както научавам, се е опитвал да ми види сметката на всеки 30-ти април, години наред.
— Но не и напоследък — каза той. — Честно.
— Искаш да кажеш, че наистина си бил ти?
— Ами… да. Но си имах причини. Това е дълга история и…
— За Бога, Люк! Защо? Какво съм ти направил?
— Нещата не са толкова прости — отвърна ми той.
Стигнахме до подножието на най-близкия хълм и той тръгна нагоре по билото.
— Недей — извиках му аз. — Не можеш да стигнеш дотам.
Той спря.
— Защо?
— Атмосферата изчезва петнайсетина метра по-нагоре.
— Майтапиш се!
Поклатих глава.
— А от другата страна става още по-лошо — добавих после. — Трябва да намерим проход между хълмовете. Има един малко по-нататък вляво.
Обърнах се и тръгнах в тази посока. След малко чух стъпките му зад себе си.
— И си му дал твоя глас? — каза той.
— Е, и?
— Сега разбирам какво си намислил и какво е станало. На това откачено място той е развил свой собствен разум. Побеснял е, защото си тръгнал насам, за да го изключиш. Явно е разбрал за това и има силата, с която би могъл да ти попречи. Именно твоят Дяволски чекрък през цялото време се опитваше да те накара да се върнеш, нали?
— Вероятно.
— Защо не се прехвърли там с Картите?
— Не може да се нарисува Карта на място, което непрекъснато се променя. Всъщност колко знаеш за Картите?
— Достатъчно — каза той.
Видях, че пред нас се е появил проходът, който търсех.
Стигнах до началото му и спрях.
— Люк — казах аз, — не знам какво искаш, нито пък защо и как си стигнал дотук, а ти явно не искаш да ми кажеш. Въпреки това ще ти отпусна малко безплатна информация. Всичко това може да се окаже много опасно. Може би няма да е зле да се върнеш там, откъдето си дошъл, и да ме оставиш да опитам сам да се справя с него. Не виждам защо трябва и ти да се излагаш на този риск.
— Аз пък виждам защо — каза той. — Освен това не е изключено дори да успея да ти помогна.
— Как?
Люк сви рамене.
— Да се захващаме за работа, Мерлин. Искам да видя това нещо.
— Добре. Хайде.
И аз тръгнах по прохода между скалите.