Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
— Чакай, Серьога, тук има нещо — казах изведнъж. — Олга не е ходила на рецепцията за ключа. Значи е разчитала Люся да си е в стаята. Но нали Люся е била на пресконференцията? Олга много е бързала и може да се е сетила за това едва в асансьора. Възможно е тогава изобщо да не е отишла до стаята си.
— А къде?
— Знам ли къде! — тръснах ядосано. — При любовника си например. Между другото той може да е живеел на по-долен етаж.
— А кой й е бил любовник?
— Знам ли кой! — разсмях се аз. — По тези фестивали всеки ляга с всеки, чукат се най-безразборно. Кой може да знае партньора на Олга точно този ден… Може би само Люся, но и нея не можем да попитаме вече.
— Не знам, Владислав Николаевич. — Серьожа със съмнение поклати глава. — Нещо не се връзва.
— Какво не ти се връзва сега?
— Щом пресконференцията вече е била започнала, как може Доренко да е била сигурна, че ще завари някого в стаята му? Доколкото разбрах, в такива моменти участващите във фестивала не си седят по стаите — те или общуват с журналистите, или си пийват в ресторанта. На кого може да е разчитала Доренко?
— Правилно, Серьога. На никого. Или на човек, който винаги си е на мястото, чиято стая винаги е отворена. Организационният комитет или пресцентърът.
Организационният комитет се намираше на втория етаж, затова започнахме с него. Това беше голям двустаен апартамент, където денонощно имаше дежурен, звънеше телефонът, бръмчеше факсът. Ние безпрепятствено влязохме през отворената врата и започнахме да обясняваме на младото момиче с къса момчешка прическа за какво сме дошли. Тя кимна и заедно се захванахме да търсим торбичката — онази виолетовата с жълтите дръжки. Торбичката се намери, макар че това ни отне доста време. Трудно сдържайки вълнението си, ние погледнахме в нея и разочаровано въздъхнахме — вътре имаше мокри бански и пешкир.
— Чия е тази торбичка? — попита Сергей.
— Май че е на Саша Грозовски, той вечно забравя да си просне банския, а после се оплаква, че бил разсеян.
— И откога има тази торбичка?
Все още не ме напускаше надеждата именно това да е торбичката на Доренко. Тя да я е захвърлила в бързината в стаята на организационния комитет, после някой да я е намерил, да е извадил съдържанието й и да е започнал да си носи с нея плажните принадлежности.
— Ами… не си спомням. Кой обръща внимание на такива неща?
— А къде е сега Грозовски?
Тя сви рамене, демонстрирайки, че не й влиза в задълженията да следи колегите си, камо ли пък чуждите торбички.
Докато търсехме Саша Грозовски, минаха цели два часа. Оказа се, че и тези два часа сме похабили напразно. Той си купил тази торбичка от едно павилионче до хотела преди седмица.
Оклюмани и разстроени, ние се качихме в пресцентъра на шестнайсетия етаж. Тук стаята се намираше още в началото на коридора, до асансьора, и вратата й беше широко отворена. Предпазливо надникнах в помещението, в което цареше суетня и глъчка. Фотографи, кореспонденти, редактори, коректори се пречкаха един на друг в теснотията и подготвяха поредния брой на „Фестивални новини“. Не заговорих никого, още повече че никой не ми обърна внимание, а просто отидох до вградената секция в антрето и я отворих.
Торбичката беше на полицата. Виолетовата с жълтите дръжки. Бях абсолютно сигурен, че е същата торбичка, а не просто подобна — като намерената в апартамента на организационния комитет. Внимателно притворих вратата на секцията и на пръсти излязох в коридора.
— Аз изчезвам — прошепнах на Серьожа Лисицин, — ти викай следователя и изземай торбичката.
— Защо не я вземем ние и не погледнем какво има в нея?
— Дума да не става! Специално се консултирах с Татяна. Ако в нея има някаква улика, върви сетне доказвай, че не си я подхвърлил ти.
— Но нали само ще погледнем? — примоли се той.
— Да бе, а после следователят ще я изпрати на експертиза, ще намери моите и твоите пръстчета и цялата история ще започне отначало. Ако сега посегнеш към нея, за да избегнеш неприятности, ще трябва да помолиш служителите тук да ти бъдат нещо като свидетели, които после да потвърдят, че наистина си намерил торбичката именно тук и нищо не си слагал в нея. Следователно най-добре е да останеш тук и да не откъсваш очи от нея, защото сред присъстващите може да има заинтересовани лица. А кой ще извика следователя и всички останали? Ами че при тази ситуация твоят любим началник след десет минути ще разбере, че аз все пак съм се набъркал в делото въпреки неговите недвусмислени възражения. Това е, Серьога, аз тръгвам. Съобщи ми после какво има в торбичката, а? Ще чакам. Впрочем намери ли моята Мезенцева?