Хладнокръвна ярост [bg]

Плътта по шията й, точно под челюстта, бе нашарена от три червеникави белега, сякаш някой я бе плеснал силно и пръстите му са се отпечатали. Лявата страна на устата й бе свръхестествено права, в рязък контраст с уморено отпуснатото око, и придаваше на усмивката й изкривен и не на място ироничен вид.

Тя промени положението на главата си и каза:

— Благодаря ти, Мелиса.

Усмихна се, но лявата страна не последва усмивката.

Дадох си сметка, че макар и само за момент съм изключил Мелиса от съзнанието си. Обърнах се към нея и й се усмихнах. Тя ни гледаше втренчено с твърдо и съсредоточено изражение на лицето. Изведнъж ъглите на устните й отскочиха нагоре и тя също се усмихна.

Майка й каза:

— Ела тук, бейби.

Протегнала ръце за прегръдка, тя се приближи към нея, прибра я в прегръдките си и я погали по дългата коса.

Мелиса се отдръпна и ме погледна засрамено.

Джина Рамп каза:

— Ще се оправя, бейби. Не се притеснявай.

— Приятно прекарване — отвърна Мелиса.

Гласът й бе на косъм да се пречупи. Погледна ни още веднъж, обърна се и излезе, оставяйки вратата отворена. Джина Рамп отиде до нея и я затвори.

— Моля, седнете където ви е удобно, докторе — каза тя, като държеше главата си така, че да се вижда само здравата й страна. — Кафе?

— Не, благодаря.

Седнах на един от столовете. Тя зае предишното си място на диванчето. После се наведе да премести една от чашките и се забави повече, отколкото й бе необходимо.

— И така… — каза тя накрая и отново се усмихна.

— Радвам се да се запозная с вас, госпожо Рамп.

На лицето й болезненото изражение се пребори с усмивката и победи.

— Най-сетне ли? — И преди да успея да отговоря, добави: — Аз не съм ужасен човек, доктор Делауер.

— Разбира се, че не сте — отвърнах.

Твърде подчертано. Това я стресна и тя ме изгледа с дълъг поглед. Нещо у нея, нещо в това място като че ли ми пречеше да реагирам правилно. Стоях и не смеех да си отворя устата.

Като под команда на режисьор тя отново промени положението на главата си и отново ми предложи дясната страна на лицето, само че под друг ъгъл.

— Не съм дошъл тук, за да ви съдя. Става въпрос за заминаването на Мелиса. Това е всичко — казах.

Тя стисна устни и поклати глава.

— Вие й помогнахте толкова много. Въпреки мен.