Хладнокръвна ярост [bg]

И все пак самият размер на къщата, както и самотата бяха потискащи и навяваха тъга. Като празен музей. Интересно за посещение място, но лично аз не бих предпочел да боледувам от никаква фобия тук.

Паркирах и слязох. Щракането на ножиците се съпровождаше от чуруликането на птичките и шума на вятъра в листака на дърветата. Изкачих стълбите, мислейки си какво ли е да порасне човек тук, и то като единствено дете.

Предната веранда бе достатъчно голяма, за да побере цял камион — двойни врати от лакиран дъб, с обков от ковано желязо, като всяка половина бе разделена на шест релефа, изобразяващи селски сцени, смътно навяващи спомени за часовете по литература в училище — Чосър може би. Натиснах звънеца и ги заразглеждах.

Чу се двугласна баритонова камбанка, дясното крило се отвори, и на прага застана Мелиса, облечена в бяла блузка, изгладени дънки и бели маратонки. Изглеждаше по-миниатюрна от всякога. Кукличка за кукленска къщичка, построена в твърде голям за нея мащаб.

Тя сви рамене и каза:

— Какво място, а?

— Много е красиво.

Тя се усмихна с облекчение.

— Баща ми е проектирал всичко. Бил е архитект.

Това бе най-многото, което бе казала за него за девет години. Чудех се какво ли още ще излезе, след като реших да направя това посещение в дома.

Тя леко ме докосна по лакътя, после отдръпна ръка:

— Нека ви разведа наоколо.

Наоколо се оказаха обширни пространства, претъпкани от съкровища — антре, голямо колкото баскетболно игрище, в чийто заден край се виеше широко стълбище от зелен мрамор. А отвъд стълбището — стая след стая, огромни като галерии. Галерии, построени за показ, просторни и тихи, с неизвестно предназначение. Тавани като в катедрала, огледални повърхности, гоблени, малки прозорчета с цветни витражи, цял калейдоскоп от ориенталски килими по мраморния под, боядисани на ръка плочки и орехов френски паркет. Толкова блясък и пищност, че сетивата ми се претовариха и усетих как губя равновесие.

Мелиса сочеше с ръка и разказваше — малък гид в собствения си дом. Намирахме се в петоъгълна стая без прозорци, отвсякъде обградени от претъпкани с книги стелажи. Тя посочи една осветена от насочена лампа картина, провесена над камината.

— А това е Гоя. „Херцогът на Монтеро, възседнал жребеца си“. Татко я купил от Испания, когато изкуството тогава било на далеч по-разумни цени. Не го интересувало кое е модерно — допреди няколко години това било считано за незначително произведение на Гоя, твърде декоративно било. Изобщо портретната живопис не била на мода. Сега обаче организаторите на търгове непрекъснато ни пишат. Баща ми е бил достатъчно далновиден да отиде до Англия и да донесе куп произведения на пред Рафаелови майстори, когато никой не им обръщал внимание и всички ги смятали за кич.