Триумфът на кралицата [bg]

— Исках да дойда с Вас, защото сестра ми е тук — призна Томас шепнешком.

— Сестра ти?

— Да, милорд. Когато стана битката, той… искам да кажа, аз се опитах да ѝ кажа, да я убедя да дойде с мен. Защото знаех, че може да си имаме неприятности. Татко и дядо.

— Кои са баща ти и дядо ти, Томас? — попита Картие.

Безмълвно се напрегнах, с ръце, опрени на страничните облегалки: ноктите ми се забиха в дървото.

— Дядо ми е — беше — кралят — отвърна Томас, съкрушен. — Баща ми е принц Деклан. А името ми не е Томас. А Юън.

Почувствах как ме сковава мраз и не можах да потисна потреперването. Юън ме гледаше с огромни, скръбни очи.

— Мразите ли ме сега, мистрес Бриена?

Не можех да понеса това. Изправих се и се преместих от другата му страна, като взех ръката му в своята.

— Не, съвсем не, Юън. Ти си мой приятел и мисля, че си смело момче.

Това сякаш го утеши и той погледна обратно към Картие:

— Сестра ми е в тъмницата. Трябва да я измъкна.

Картие прокара неспокойно ръка през косата си. Знаех, че се мъчи да запази самообладание, да остане спокоен. Челюстта му бе стисната, което означаваше, че пресява възможните отговори.

— Как се казва сестра ти? — попитах кротко, за да дам на Картие още малко време да оформи отговора си.

— Кийла. По-голяма е от мен с две години. И се обзалагам, че Томас може да Ви помогне, милорд.

— А кой е истинският Томас, Юън? — попита Картие.

— Той е тан на дядо ми, но винаги е бил мил към мен — отвърна Юън. — Тъкмо той ми помогна да избягам по време на битката. Даде ми няколко медни монети и ми каза къде да отида: да отида на север, в замъка Брай и да се представя с неговото име, та никой да не разбере кой съм всъщност.

— В такъв случай къде мога да намеря Томас?

Юън сви рамене:

— Не зная, милорд. Предполагам, че може да е мъртъв, загинал по време на битката.

Размених предпазлив поглед с Картие. Ако тан Томас се беше сражавал срещу нас, наистина беше или мъртъв, или в тъмницата.

— Не мога да ти давам обещания, Юън — каза най-накрая Картие с напрегнат глас. — Сестра ти е задържана в тъмницата със семейството ти. Не зная колко мога да направя…

— Моля Ви, милорд! — избухна Юън. — Моля Ви, помогнете ѝ! Не искам да я убият!

— Шшт. — Опитах се да го успокоя, но Юън се измъкна със сила от ръцете ми и коленичи пред Картие.

— Моля Ви, лорд Ейдън — изрече умолително той. — Моля Ви. Никога повече няма да проявявам неподчинение към Вас, ако я спасите.

Картие посегна към ръцете на Юън и го издърпа обратно на крака. Сигурно беше осъзнал, че Юън вече не куца: взря се в босото стъпало на Юън, преди да се застави да вдигне поглед към момчето.

— Никога не е добре да даваме обещания, които не можем да спазим. И макар че не мога да се закълна, давам дума, че ще направя всичко, което мога, за да спася сестра ти. Стига ти да дадеш дума, че ще останеш в стаите ми скрит и тих, Юън. Никой не трябва да знае, че си тук.

Юън закима ожесточено.

— Давам думата си, милорд. Никой няма да узнае. Бива ме да се крия.