Нефритеният трон [bg]

— Не съм дипломат — каза Лорънс — но ще ви кажа, че ако си въобразявате да видите и капка добра воля от този принц, колкото и да се подмазвате, значи сте проклет глупак. И, моля ви, не си въобразявайте, че ще ме купите с въздушни кули.

Лорънс възнамеряваше да отпрати вежливо Харкорт и останалите, но трапезата понесе светското бреме и без неговото участие в разговорите. За щастие бяха сервирани хубави продукти. Близостта на камбуза си имаше своите предимства — беконът, шунката, яйцата и кафето стигнаха до масата още горещи, заедно с част от една риба тон, оваляна в натрошен сухар и изпържена. Останалата част беше отишла при Темерер. Имаше също огромен поднос с черешов конфитюр и един още по-голям с мармалад. Лорънс хапна съвсем малко и се зарадва на възможността да се разсее, когато Уорън го помоли да им нахвърли хода на битката. Той бутна настрана почти недокоснатата си чиния, за да им демонстрира маневрите на корабите и Фльор дьо Нюита с натрошени парченца хляб, като „Преданост“ беше солницата.

Драконите довършваха своята малко по-нецивилизована закуска, когато Лорънс и другите капитани се върнаха на палубата. Лорънс остана доволен, задето завари Темерер напълно буден, много по-спокоен и с чисти превръзки. Беше зает да увещава Максимус да пробва от рибата тон.

— Тази е особено вкусна, прясно уловена тази сутрин — каза той.

Максимус изгледа рибата с дълбоко недоверие. Темерер вече беше изял половината, но главата стоеше и тя лежеше на дъските със стъклен поглед и зейнала уста. Лорънс предположи, че е била поне шестстотин и петдесет кила. Беше внушителна, дори и преполовена.

Когато Максимус най-накрая се наведе и я взе, целият куп месо му стигна за една хапка и беше забавно да го гледаш как дъвче със скептично изражение. Темерер чакаше заинтригувано. Максимус преглътна и се облиза:

— Не е ужасно зле, в случай че няма нищо друго за ядене, но е прекалено хлъзгава.

Яката на Темерер се сви от разочарование.

— Сигурно първо трябва да свикнеш с нея. Може да ти уловят още една.

Максимус изсумтя.

— Не, оставям рибата на теб. Има ли още овнешко? — попита той и погледна с интерес овчаря.

— Колко излапа вече? — запита Бъркли, като се показа на стълбата. — Четири? Стига ти толкова. Ако натежиш още малко, няма да можеш да се вдигнеш от земята.

Максимус пренебрегна забележката и омете последния овчи бут от качето. Другите също приключиха и помощниците на овчаря започнаха да изпомпват вода на драконовата палуба, за да отмият кръвта. Скоро във водите пред кораба се появи стадо обезумели акули.

„Уилям Оранжски“ се бе изравнил с техния кораб и Райли се прехвърли на него, за да обсъди с неговия капитан въпроса с припасите. Сега отново се появи на палубата и го откараха обратно, докато моряците започнаха да вадят дървени рейки и брезент.