Нефритеният трон [bg]

Той обаче се извини на Темерер същата вечер, когато видя, че доставят даровете му в каютата на Лиу Бао.

— В края на краищата те не носят персонална вина. Вината не би била и моя, ако кралят постъпеше с тях по този начин. Щом нашето правителство си мълчи по този въпрос, не можем да виним китайците, че гледат лековато на случая. Те поне не направиха опит да прикрият инцидента или да излъжат.

Въпреки че го казваше, той още не бе удовлетворен докрай, но нямаше друг избор. Не желаеше да седи със скръстени ръце, нито да разчита на Хамънд. Дипломатът може и да притежаваше умения и съобразителност, но Лорънс вече се бе убедил, че няма намерение да се бори за Темерер. Драконът за Хамънд беше само уред за пазарене. Нямаше никаква надежда Юнсин да бъде увещан, но, ако можеше да спечели другите членове на делегацията, Лорънс щеше да се опита. Ако това усилие му костваше гордостта, тогава цената не бе висока.

Оказа се, че има смисъл. На следващия ден Лиу Бао отново излезе от каютата си и вече не изглеждаше така окаяно. На по-следващата сутрин бе достатъчно добре, за да повика преводача и да покани Лорънс на тяхната страна на палубата. Лицето му си бе възвърнало цвета и изразяваше облекчение. Беше довел един от готвачите. Сухарите, по думите му, сътворили чудеса. По препоръка на собствения му лекар ги приемал с малко свеж джинджифил и сега искал да знае как се приготвят.

— Съдържат предимно брашно и вода, но се опасявам, че не знам повече — рече Лорънс. — Виждате ли, не ги печем на борда, но ви уверявам, че в склада има достатъчно да обиколим два пъти света.

— Веднъж ми е предостатъчно — отвърна Лиу Бао. — Старец като мен няма работа толкова далече от дома, та да го мятат вълните. Откакто се качихме на този кораб, не можах да хапна нищо, дори палачинки, докато не получих сухарите. Тази сутрин успях да закуся малко риба и ориз и въобще не ми прилоша. Много съм ви благодарен.

— Щастлив съм, че услужих, сър. Наистина изглеждате възстановен — каза Лорънс.

— Много любезно, макар и не напълно вярно — отговори Лиу Бао. Той се ръкува с него. — Ще взема мерки отново да заприличам на себе си.

— Ако ви е по силите, сър, може ли да ви поканя утре на вечеря? — попита Лорънс, като сметна, че това предисловие е достатъчно за отправянето на покана. — Имаме празник и аз давам вечеря за моите офицери. Добре дошли сте, заедно с някой ваш сънародник, който пожелае да ви придружи.