Ерек и Енида [bg]

        Ерек препуснал по следата и зърнал в края на гората как великаните злодеи [4375] излизат с пленника от нея. Горкият рицар, гол и бос, на кон завързан бил със злост, като крадец — за наказание, че е извършил злодеяние. [4380] Как би се отървал самин от подлеците? Ни един от тях не бил въоръжен ни с копие, ни с меч кален, ала камшик и боздуган [4385] размахвал всеки великан108 и с тях те пленника тъй били, че цял със рани го покрили. Потекла кръв и по ребрата, и по гърба и по бедрата [4390] и тя не само че не спряла, но даже коня му обляла. Обзет от гняв, Ерек след тях се спуснал, но изпитвал страх, че може да не оживее [4395] младежът. И за да успее да го спаси, в галоп по склона той великаните догонил. „Сеньори — викнал им Ерек, — какво е сторил тоз човек, [4400] та го наказвате така? Гол, с вързани ръце, крака, от вас е тъй жестоко бит, като че ли е той бандит. Какъв е този произвол [4405] над вързан рицар, бос и гол! Затуй с добро ми го предайте, че сте сгрешили си признайте, та без бой всичко да решим и после да се разделим.“ [4410] Отвърнали му те: „Васал, днес май съвсем сте полудял, делата ни не ви засягат — вървете си оттук веднага!“ „Напротив — отговорил той, — [4415] щом искате, ще водим бой и този рицар ще остане при който победител стане. Макар на думи да сте смели, ще видим кой ще го спечели. [4420] Сега ви призовавам пак!“ „Ех, луд сте или глупак, дори пет души като вас да се изправят срещу нас, е все едно от простодушие [4425] овца да иска вълк да души.“ „Ще видим! За хвалби е рано… Навярно вие постоянно мечтаете си от небето да падат печени врабчета. [4430] Но който хвали се, не пали. Е, хайде, дръжте се нахали!“ Калени в схватки ръкопашни, били те с боздугани страшни, но копието стиснал здраво [4435] Ерек и връхлетял направо към тях така, че с острието пронизал първия в лицето. Острецът минал през главата и кървав мозък на земята [4440] от удара се разпилял, а великанът в миг умрял. Щом вторият видял това, разтърсил разгневен глава и вдигнал своя боздуган. [4445] Поискал този великан, да отмъсти и се опитал Ерек в главата непокрита да блъсне с удар страховит. Ала Ерек зад своя щит [4450] се скрил, но този силен удар за миг едва не го принудил след този устрем да припадне и от жребеца си да падне. С размах опитал пак врагът [4455] Ерек в главата втори път със боздугана да удари. Ала Ерек го изпреварил — той с меч в ръка нападнал пак безстрашно подлия си враг [4460] и го накарал да плати за всички сторени беди. Разсякъл вражеския тил и тялото разполовил109. Врагът му паднал на земята, [4465] в кръвта овалян и в червата.