Ерек и Енида [bg]

да си получи пак жребеца: «Сир, Бог ми е свидетел тук, че той принадлежи на друг. Най-силният и смел барон [4055] е господар на този кон. Това е монсеньор Говен. Смилете се сега над мен, върнете коня още днес и много благороден жест [4060] ще сторите, а аз в замяна ваш верен пратеник ще стана.» Ерек отвърнал с властен глас: «Добре, ще ви го върна аз — щом на Говен принадлежи, [4065] то нека си го задържи.» Жребеца яхнал Ке отново, отишъл в стана и дословно той всичко на Артур предал. Щом чул това, добрият крал [4070] Говен повикал: «Много мил към всички винаги си бил, мой племеннико — казал кралят. — Чрез теб аз искам да узная тоз рицар кой е, где отива; [4075] от мене поздрав най-учтиво те моля да му предадеш и в стана да го доведеш!» Говен потеглил. Антуражът му бил от двама млади пажа. [4080] Конете пред Ерек те спрели, във него хубаво се взрели, ала не го познали… Мили привети те си разменили, а след това Говен с респект [4085] вежливо казал на Ерек: «На среща с вас не някой друг, а крал Артур ме праща тук. Той и кралицата ни също със гостолюбие присъщо [4090] ви канят да ни посетите и там да се възстановите. Бивакът ни не е далече.» Ерек отвърнал: «Най-сърдечно благодаря на краля аз, [4095] на Гениевра и на вас за топлите, добри слова. Ранен съм, но при все това по своя път ще продължавам. Най-искрено ви заявявам — [4100] не търся помощ и подслон. Дръпнете се от моя кон и пак при краля се върнете.» Говен бил умен и усетил, че няма как да настоява. [4105] Отстъпил, но на паж тогава прошепнал на Артур да каже да вдигнат шатрите, багажа и още днес да построят един нов стан край онзи път, [4110] по който щял Ерек да мине105. «Така той кралската дружина ще срещне и не ще пътува, а ще остане да нощува при нас, от всички ни признат [4115] за най-смел рицар в този свят. Аз иначе не виждам как ще дойде в нашия бивак.» Щом пажът всичко обяснил, Артур веднага наредил [4120] палатките да приберат, за да строят бивак в друг кът. Той яхнал кон — бял хубавец, а пък кралицата — жребец норвежки, също чисто бял. [4125] Сам със Ерек, Говен не спрял да му говори — той направил това със цел да го забави. Ерек се сърдел: «Днес не минах път даже и на половина [4130] от вчера, а денят напредва. Сир, трябва своя път да следвам.» Говен отвърнал с кротък глас: «Така приятно ми е с вас, че бих ви придружил, дордето [4135] нощта се спусне от небето.» Говорили си те в гората, а шатри във далечината строила свитата на краля. Ерек досетил се накрая, [4140] че е подлъган, и смутен признал: «Със хитрина, Говен, успяхте да ме задържите. Така да бъде, щом държите да дойда в стана, аз самият [4145] тук името си ще разкрия — защото съм приятел с вас, Говен! Ерек се казвам аз.» От щастие Говен веднага се спуснал сам да му помага [4150] да снеме шлема и когато видял лицето му познато, разтворил своите ръце, прегърнал го от все сърце и рекъл: «Най-прекрасна вест [4155] ще занеса на краля днес. Той и кралицата, ей богу, ще се зарадват страшно много. Но според рицарските нрави бих искал, първо, сир, жена ви [4160] да поздравя и чак тогава ще тръгна. Чух да споменава кралицата ни, че с Енида ще е честита да се види.» Говен попитал след това [4165] Енида с ласкави слова“ дали е здрава и щастлива, а тя отвърнала вежливо: „Добре съм аз, но се страхувам за моя мъж. О, как тъгувам [4170] че в порива си да ме брани покрит е целият със рани.“ „Аз също — рекъл й Говен — бях от вида му ужасен. За малко щях да се разплача, [4175] че толкова е блед, обаче съм тъй щастлив от тази среща, че даже болката гореща пред радостта ми губи сила. А пък сега, госпожо мила, [4180] ще трябва да отида в двора, та крал, кралица, всички хора щастливи да направя днес със тази тъй приятна вест. А вие бавно на конете [4185] по моите следи вървете.“ Щом в шатрата на краля влязъл, Говен възторжено му казал: „Сир, чудна вест ви нося аз: Ерек с жена си пак при нас [4190] пристигат.“ Скочил бързо кралят: „Говен, от тази вест не зная по-хубава и съм щастлив, че той се връща здрав и жив.“ И наизлезли крал, кралица, [4195] придворни, рицари, девици на ширналата се поляна да срещнат гостите желани. Щом зърнал своя крал велик, Ерек от коня скочил в миг, [4200] Енида бързо слязла също. Артур се втурнал да прегръща със задоволство най-голямо дошлия рицар и жена му. Със радост на Ерек веднага [4205] започнали да му помагат доспехите си той да махне. Ала от ужас дворът ахнал пред раните. Не губил време Артур и пратил паж да вземе [4210] от кралската сестра Моргана магичен лек за всяка рана106. За нея не било проблем да му даде такъв мехлем, чрез който всички рани тежки [4215] и всички болести човешки лекувала с успех. И даже веднъж на ден да се намаже, то раната за седем дена съвсем ще бъде изцерена. [4220] След мазането с този лек се чувствал по-добре Ерек. Щом раните били промити, намазани и с бинт покрити, Артур във шатрата си влязъл [4225] с Енида и Ерек и казал, че им предлага две недели в леса, под сенките дебели, в една палатка да живеят, та рицарят да оздравее. [4230] Отказал нашият герой: „Любезни сир — отвърнал той — не страдам от такава рана, че утре рано да не стана. Сега се чувствам по-добре [4235] и никой няма да ме спре на сутринта, в най-ранен час, отново да потегля аз.“