Ерек и Енида [bg]

        Артур любезно им предложил Ерек да е в отделно ложе заради раните жестоки: [4265] с друг трудно би заспал дълбоко, а имал нужда да почива. Пак там кралицата красива легло с Енида споделила и с тежки кожи се завили. [4270] Тъй всички спали, чак додето изгряло слънцето в небето. Щом пукнала зората вън, Ерек, след здравия си сън, поискал свойте меч и броня [4275] и да му оседлаят коня. Напразно крал Артур опитал в едно със вярната си свита да го разубеди отново. Но ни молби, ни плач, ни слово [4280] не можели да отклонят Ерек от неговия път. Оплаквали го всички, сякаш не дълъг път, а смърт го чака. Приготвила се и Енида. [4285] Не вярвайки, че ще ги видят отново живи, надошли и рицарите — те били готови в гъстата дъбрава по пътя да ги придружават. [4290] Ерек ги спрял: „Благодаря, но сам желая да вървя, така че тук си останете.“ С Енида яхнали конете, които риели с копита. [4295] Ерек взел копието, щита, със рицарите се простили един друг се благословили и пак за път били готови. Потеглили, в леса отново [4300] пътували те час след час, но изведнъж разтърсващ глас изпълнен с ужас, прокънтял откъм гористия превал. Девичи глас, пропит от страх [4305] достигал отдалеч до тях — глас, пълен с болка и тъга, за помощ ги зовял сега. Ерек на своята съпруга прошепнал: „Май в гората друга [4310] жена, изпаднала в неволя, за помощ и защита моли и се надява на спасение. Приемам като задължение сега на помощ да отида [4315] при нея, а пък ти Енида, от коня слез и ще ме чакаш да се завърна в гъсталака.“ „Така да бъде.“ Той тогава поел през гъстата дъбрава, [4320] открил девойката нещастна, измъчвана от скръб ужасна, как жали с плач неутешим за своя похитен любим, защото сутринта бил хванат [4325] от двама страшни великани. От ужас своето лице деряла с кървави ръце. Ерек поискал да узнае защо се скубе и ридае. [4330] През плач и чупейки ръцете, тя казала: „Не се чудете, че днес на скръб съм се отдала! Сир, по-добре да бях умряла! Не виждам в нищо смисъл вече: [4335] любимият ми бе отвлечен от двама подлеци пред мен и те сега държат го в плен. Какво да сторя, мили Боже? От него по-добър не може [4340] да се намери в този свят, тъй доблестен е и сърцат, а смърт ужасна го грози. Сир, моля ви се през сълзи за помощ! Друг във този лес [4345] не вярвам да помогне днес! Ах, сир, дано да го спасите107! Ще им откриете следите ей там по този прашен път.“ „Девойко, кара ме дългът [4350] да ви помогна — казал той. — С гигантите ще вляза в бой и няма да пожаля сила. Ако съдбата е решила или ще бъде той спасен, [4355] или пък аз ще падна в плен Дано е още жив! Без страх веднага тръгвам подир тях.“ „Робиня вярна ще ви стана, ако от злите великани [4360] спасите моя рицар мил! Дано Бог тъй е отредил! По дирите вървете вече.“ „Къде са?“ „Там — не са далече!“ Ерек й казал да го чака [4365] и във галоп поел нататък. Ала не спряла да скърби девойката и пак молби към Бог изрекла: „Боже мили, дари тоз рицар с нови сили, [4370] та след един победен бой тук моя мил да върне той.“