Ерек и Енида [bg]

        Предложил графът суетливо на хората си: „Я по-живо една носилка да сковем, та тялото да отнесем [4710] във замъка Лимор114, където след опелото на кюрето, надлежно ще го погребем. И дамата ще отведем във замъка, че аз желая [4715] за нея там да се венчая, дори да се съпротивлява. Късмет извадих аз с такава красавица. Сега вървете носилка бързо да сковете!“ [4720] Веднага неговите хора отсекли с мечове подпори от клони, свързали ги здраво, Ерек положили направо на тях — с два коня да го влачат. [4725] А продължавайки да плаче, Енида тръгнала след тях. От ужас, болка, гняв и страх припадала, ала мъжете придържали я за ръцете. [4730] Така под много строг надзор отишли в замъка Лимор. Градът за случката разбрал, народ безброен се събрал — мъже, жени, слуги, васали. [4735] Положили Ерек във зала на маса с черен креп покрита, а пък до него — меча, щита. Тълпата влязла в тази стая и всички искали да знаят [4740] защо се готви погребение. А графът с явно нетърпение бароните разпоредил да дойдат и им заявил: „Желая, без да губя време, [4745] с вдовицата да се оженя. Личи по вид и облекло, че е от знатно потекло, а пък по хубост и държание тя може с пълно основание [4750] да бъде и кралица даже, и бракът ни ще ви покаже, че с нея по-честит ще стана. Сега да дойде капелана! Ако склони тя, без лукавство [4755] аз половината си графство й давам. Бързичко вървете и тук при нас я доведете.“ След думите му много скоро пристигнал капеланът в двора. [4760] Довели бързо и Енида. Тя, просълзена от обида, отказала да се венчае, но графът за това нехаел и службата се състояла. [4765] Извикал графът сенешала и казал: „Вече се стъмнява и за вечеря час настава. Вземи слуги да ти помагат и слагай масите веднага.“ [4770]